Нашествието на идиотите

Часът е 2 след полунощ на 31 декември 2006-та година. Последният ден на 2006-та година. Утрешният ден е исторически. Тъй де… за тази дата ще изпитват бъдещите учители по история. Уж ще е по-добре като България е член на Обединена Европа. Не знам, лично аз нямам мнение. Някак си европейското е на заден план в очите ми. Очакват се големи празненства. Големи очаквание, големи надежди. Но има една приказка, че големите планове най-шумно се развалят.

Гледах два страхотни филма днес - “Шоуто на Труман“ и „Изкуплението Шоушенк“. Едни от най-великите. И един не чак толкова велик, но от него също извадих мъдри мисли – „Гринч“.

Напът са да отминат най-чаканите празници за годината. И само след 2 седмици няма да остане спомен от тях. Не са важни подаръците, които сме получили за Коледа, а е важно да бъдем заедно. С хората, които ни обичат и подкрепят. С хората, които топлят сърцата ни. Само след 20 часа домът ми ще бъде празен. Може би в синхрон с душата ми. И тя е празна. Но пък очите са ми пълни със сълзи. Виждам луната през прозореца. Въпреки че няма пълнолуние, свети ярко в тъмното небе.

Отминава една, смело мога да кажа, гадна година за мен. Тежка. Неприятна. Малко са хубавите неща, които ще запомня от 2006-та година, годината в която направих 20 години. Силно се надявам 2007-а да бъде по-различна. Надявам се да ми донесе малкото, което ми трябва за да бъда истински щастлив. През 2006-та година посетих болници и лекари, колкото никога накуп през живота ми. Дано през следващата година ходенето по лекари бъде прецедент. През годината не бях особено добър към сестра си, тя заслужава по-добро отношение. Опитвам да помагам максимално на родителите ми. Приятелите са най-ценното ми. Времето с тях е незаменимо. Пожелавам си нататък през годините връзката ни да става все по-силна и да продължаваме да се разбираме с по един поглед и половин дума. Е, за някои трябват няколко погледа и елементарни обяснения, за да стане ясно, но не може и без това

Още една изминала година. Още един календар отива в прашната колекция.

Нека слънцето бди над нас, всички!

Нищо добро не умира!!!

Часът е 02.27 ам , 31/12/2006. Аз съм Владо. Това беше. За 2006-та. Край.

28.12.2006 г. рожденния ден на Мартина

Ахаха. Мармалад! И там бях. Ама за малко. Тежко, тежко…

С нов интерфейс съм, чакам да мине тази прословута Нова Година… блааа

От доста време не съм писал. Нещо нямам насртроение да пиша. Или когато имам забравям и настроението се губи. Все странни неща ми се случиха през времето, когато не съм писал, но няма какво толкова да пиша за тях. Няма какво толкова да пиша изобщо. Кривата ми имам чувството, че върви надолу. И оттук следва, че няма кой знае колко за писане. Все кофти неща. Но нормално. По Коледно време.

Мина и тази Коледа. Как да е.. мина. Все едно как е минала.

Скоро смятам да пускам свой сървър, така че блогът ще бъде попроменен. Хахаха кой ли го интересува изобщо това, като няма кой да го прочете. Забавано. И жалко едновремено. Се ено!

Да, кофти седмица. Много кофти.

Нещо странно ми се случи. Вървях с наведена глава. Както принципно вървя аз. И един старец ми извика : Недей така! Карай да върви! Млад си, не се давай на проблемите!

Спрях се, погледх го и нищо не казах. Опитах се да разбера думите му. Усмихнах се изкуствено, след което му пожелах приятен ден и продължих по пътя си. Интересно.

Тъпо ми е. Чувството за тъпотия ме убива. Боли ме главата. Гледах как изкормят прасе.

Видях Смъртта, опитваща се да ме подразни. Изхвърчала гума на пътя, идиот каращ в настрещното… дали това ще бъде краят? Отлепен от смачкани ламарини ?!

Все повече и повече ме хваща Коледното настоение. За сега съм далече от дома и за това сигурно е положително коледното настроение. Обзема ме носталгия по детството. За нея ще пиша по-късно. Лека нощ, влюбен свят!

Мисля, че допълнителен коментар не е нужен. Споменава се за мен в сайта (като привърженик и основен виновник за продължаването или задълбочаването на историите).

Прочети историите на бай Мишо – Гъбаря!

PS. Вече 5 месеца публикувам, според календара. Това си е сериозно.

Ха, честито на всички студенти и бъдещи такива! Бла-бла. Шит!!!

Алоооо, съсъезателя! Да внимаваш!!!!!!

От доста време не съм писал. Отново. Дали имам  основателни причини – не знам, но някак си ми се струва по-добре. Вече е Декември. Мирише на Коледа, та не се трае. Аромата се смесва със вонята на опърлените свине и уханието на току-що изпечените пържоли. Идилия! Но не и за някои. Кофти. Мразя този месец. Мразя всичко коледно.  Фалша и лицемерието обзебват хората. Шит!

Какво по-интересно ми се случи през времето, което не съм писал…

Успях да си взема книжката. Това май го писах. Е, да. Вече и карах. Наблизко, надалече. Карах. Много яко. Искам пак. Такова е удоволствие, да му се не види… чак не мога да му се нарадвам. И най-големия кеф е, че придобивам самочувствие, което ще се изпари веднага щом ударя колата, но това е друга тема на разговори. Карам си спокойно и не се притеснявам от движението. Ха, та една кола ли ще ме уплаши ? Една не успя да ме убие, та камо ли да ме уплаши.

БДЖ мирише! Вонясала фирма. 6.60 лв. билет 2-ра класа Пловдив – София! По дяволите! Как може! Срамота. Дори билета не ми провериха! Как не ги е стам тия хора. Както би казал Ванката : Тия да не са лууди, бе!

Е, брат ми, това е положението. Даваш 6.60 и се прибираш в София. Та, посреща те хубаво, декемврийско гадно време – мъгла като в пръдлив гъз. Не особено студено, но нищо не виждаш. Часът наближава половината на двадесет и втория час от денонощието. Автобуси все още има. Има и такъв на спирката. 305. Минавал  близо до Академията. Минавал. Ама друг път. Не и близо. Не и до Академията. Но вече знам! Защото тогава не знаех. Е, за щастие случих и на последна кола Кой гъзар, в 12 вечерта да иде на последна спирка на автобус в пълната мъгла. Евала! Добре че и шофьора на автобуса знаеше къде се намира. Темерут! Както и да е. Остави ме някъде. Било Горубляне, после разбрах. Една симпатична девойка отказа да ми извика такси. Пача! 10 пъти и беше необходимо да и повтарям, че не знам къде се намирам и няма как сам да си викна шибаното такси. УжасТ, баце! Явно през този ден уцелвах все джакпоти, така и с таксито уцелих. Само 4 лева. Психически се бях подготвил за поне 13-15 лв. Олекна ми. Като изакани 5 татарски кюфтета с гарнитура от картофено пюре и пилешки хапки с кисели краставички. След като се прибрах в стаята си, усетих колко уютна може да бъде тя. Мъкааа!!!

Седмицата се очертаваше да започне добре. Така и започна. С ортопедично-травматологичен кабинет. Рентген-менген, снимки-мимки, а-у, джиджи-биджи. Нямам счупени пръсти. Слава на Исус, Аллах, Буда, Кришна, Шива, Перун, Зевс, Тангра и всички други представители от това съсловие. Здрави се оказаха костите ми. Трудо се чупят. Но пък много боли, деебиш. Бинт, малко затруднение с натискането на мишката, която и без това не работи, ама к’во ти дреме.

Заеби!

Днес е Кольовден. Да са живи и здрави всички Кольовци! Другиден е 8-ми декември. Разправят бил студентски празник. Не мога да си обясня защо от толкова много дни през двата (някои специалности с 3) семестъра, точно 8-ми декември го избрали за Студентски празник (Рай за муфтаджиите). Защо не избраха по-топъл ден, деебиш. Само ме занимават с глупости. И без това настроението не ми е от най-правите, та да се занимавам с излишни глупости. Някои хора празнуват, други ебат, треги ги ебат, четвърти реват, пети се смеят. Аз … ще дебилствам. Това, което мога най-добре. Да бъда себе си и да съм забавен (по-често жалък) в очите на другите. Но се ено. Да им е честит празника на мойте колеги, на бившите ми съученици, всички познати студенти, сестра ми, Ясен, Спасов, Ончо, Пешо и още безброй знайни и незнайни войни на социалистическия труд и свобода за правда и световен мир. И преяждане в Сомалия.

Имаше още нещо, което исках да напиша, но забравих.

Майкъл избяга от затвора. Спират радио Гонг на 08.12.2006 – пускат ново чалга радио.