Публикувано в: Дъра-бъра
Баси кво е яко да си у дома! Взех си нужната доза почивка, въпреки че този път нямах много време за спане. Дори съм спал по-малко отколкото като съм си тук в София. Ем, кво да го направим, случва се.
С Киро посетихме любимата ми „БезистенЪ“, където той ми се скара, че пия бира и съм с колата. Явно нравоучението му имаше резултат, след като в крайна сметка той изпи половината ми бира, след близо часов разговор за актове на пътните полицаи и други проблемации. Резултатът бе ясен – гада му с гад изпи неговата си, и моята половин бира. 
ама нали си я заслужи все пак.
Съботата бе доста дълга. Събудих се около 10 часа, добре наспан, с желание за ползотворен ден. Свърших малко работа по сайта си. Успях да се видя за час с Мартина, която не бях виждал супер много време. След това за пръв път играх футбол в зала. О, мамка му, ужасно е! Няма въздух, на 5-тата минута вече си бях изплюл белия дроб и някоя друга карантийка. Там се видях с едно момче, с което съм играл заедно футбол, само че в Златоград. Единственото кофти нещо е, че накрая след умората ти става още по-тежко – трябва да платиш. Блаа!
Съботната вечер бе музикална вечер. Отново в „Пъзела“ за Crowfish и Soundbleed. Малките се представиха добре, докато Crowfish направо разбиха „кочината“. Общо взето се представиха супер добре, само че клубът бе полупразен а публиката беше представена предимно от момичета, в което няма нищо лошо разбира се. Тъпо е група от такъв ранг(все пак са едни от най-големите в стила си в България) да свирят пред толкова малко хора. 15 минути след концерта, докато търсех къде съм си паркирал колата, не чувах нищо освен празен сигнал в главата си. Давах заето. Тъкмо се оправих и стана време да ходим на репетицията на групата на мой колега. Големи майтапчий. Посвирих малко на бас китара 
хъхъ! И отново имах error в главата. Бе ясна вечер и исках да се разкарвам с колата из града, напред назад, но нямах компания. И колкото и да съм смахнат, понякога е тъпо без компания.
Неделя е и отново на път за София. Какво ме изненада. Малоумниците бяха пуснали парното на влака. И никой не се сети да отвори поне малко прозореца. Бахти тъпите пенсионери. Приятна бе изненадата, като видях, че на централна гара са направили ескалатори. Йес! Да живеят ескалаторите! Довечера съм на работа, ще погледам малко филмчета.
По стълбите се качвах сам…
Публикувано в: Преглед на печата
Така си е, по дяволите! След като Здравко Василев спечели „Big Brother“ 1, сега жена му спечели „Vip Brother“ 2. Пък и Стоичков го е казал преди време : Който играи – пичели, който не играи – ни пичели. Нека да им е лошо сега на хората. Уредиха си децата, внуците и техните деца. Стига инфлацията да им изяде кинтите. Да са живи и здрави. Много ми дреме
Но ето нещо, което ме потресе. Но не ме изненада. С подобно поведение до никъде няма да я докараме тази наша държавица.
Лудите! Те да са живи!
Публикувано в: Дъра-бъра
Най-накрая! Вече всичко работи както си му е редът – http://uduot.info, http://uduot.info/blog/, както и http://mail.uduot.info. Бая зор видя и бачо Киро, ама тъй да му е. 
При бъдещи проблеми той ще е виновника. Пишейки този блог, достатъчно се излагам, но мисля за неща, с които да покажа, че не съм чак толкова зле на фона на останалите, и другите не са цвете за мирисане. За сега събирам видео и снимков материал. :twisted:
Днес гледах страхотен психотрилър – „Identity„. Мамка му, че як филм! Обожавам такива филми, които ме разтърсват и след като ги изгледам съм още под влиянието им. Жалко, че са малко тези филми.
Малко промяна в сайта ми се очаква, но не гарантирам понеже се знам къв съм мързел. Ха ха, промяната ще е в началнта страница, няма кой да прави останалото Всяко нещо с времето си. Тази година оправих домейна, догодина самият сайт да започне да функционира ще е идеално.
Мисля да попроменя малко единия блог, за да заприлича на този. Поне до толкова колкото може. Пък ако не иска.. жив и здрав да е.
Завършвам днес със следното :
По стълбите се качвах сам.
Видях човек, който не беше там.
Отново днес не беше там – видях го.
О, Господи, как искам да се махне!
Нещо се е случило със моето Сони. Днес изкара точно по часовник от 16.10 до 20.10 със една черта на батерията. Как го направи – нямам идея. Въпреки, че се набутах да взема две нови батерии Дюрасел. Направо съм ошашавен. Не си го обяснявам по друг начин, освен, че на милото ми Сони му се е свирило и днес му падна да си начеше крастата. Иначе дадох поредните 2.40 за батерии, въпреки, че всеки път си казвам, че това са последните батерии, които купувам. Дано тези да са последните. Естествено пак Дюрасел. Традицията си е традиция.
Ето и една снимка от видинското кръщене.
Същевременно се оказа, че бачо Киро яко е срал из интернет пространството опитвайки си да си спомни как правел сайтове на младини И за туй и сайта и блога са от време на време някъде в небитието. И без това няма кой толкова да ги разглежда, така, че му е простено. Но за награда ще получи екскурзия с еднопосочен билет за заточен остров, който дори GPS не го хваща 
Лудница! Такива самоубийствени купони като снощните са вредни за здравето! Ако не за здравето то поне за настроението на следващия ден. Едни се оплакват от неизвестна болка в главата, други от липса на такава, трети нямат глас да се оплачат. На мен лично само стомахът ми бе разбунен и постоянно стържеше. За още ламтеше!
Другият блог, угасна. Не знам защо. Но за сметка на това вече имам мейл vlado@uDuoT.info
Останах почти без пари, с усмивка на лицето и билет на концерта на Placebo. Ето какво ме вълнува тези дни:
Менсън в България! Това само съм го сънувал. А камо ли неговите големи фенове.
Мъжете пиели повече от жените. Дрън-дрън! Аз толкова не мога да изпия.
От играчка – плачка. Ама какво да ги правиш – деца!
Аз не знам какво представлява Хипократовата клетва, но не съм и лекар. Но явно и други лекари не я знаят.
Лимоните и чесънът помагали за здрави зъби и усмивка. Със сигурност ченът е за по-добър аромат
Да живее Мetallica! И да е жива и здрава!
Време е пак да се ходи на работа, блаа!
Публикувано в: Дъра-бъра
Казват, че 7 било свещено число. Навсякъде може да се срещне. Примерно днес е неделя – 7-я ден от седмицата. Бла бла. Снощи изгледах 7 филма. Сутринта бях като пребит. 7 филма за една нощ! Определено фаворит бе филма „The Long Weekend„. За трети път мисля гледам този филм, но пак съм се смял с глас.
Мина скапана дълга седмица, от която не усетих почти никаква почивка заради скапаната работа събота, в която имах цял ден лекции. Уморен съм и искам поне 2-3 дена да се въргалям в леглото. Но.. утре започва пак лекционния процес. Ух…
Някак си бързо мина тази седмица, въпреки, че не съм скатавал от лекции или да съм пропускал дни. Дано все така бързо и безсмислено си минават дните. Плаши ме само евентуалното закъсване от към финансии – сметки бол, спонсори хич. А нещото, което изключително ме дразни е, че нямам идея кога ще се върна в Пловдив. Този е поредният петък прекаран в София. За година и половина нямам толкова петъци в София, само колкото имам през април месец. А има и още… И за разлика от някои други уикенди, този май ще бъде по-така. По-безсънен. След час и половина съм на работа, в неделя сутринта ще мога най-накрая да заспя. Да, точно така, не съм се объркал. Следва един дълъг безсънен уикенд. Естествено не по моя воля. Но такъв е животът – скапан! За капак на всичко съм схванат целия, не мога да се движа. Мамка муууу!
red guy : There is a lot of sick people in this town!
Сигурно се е случвало по пътищата на страната да видите изхождащи се хора край пътя. Скоро това може да е рядка гледка, съдейки идеалния метод за спиране на тази простащина.
И тъй.. скоро май няма да се спи, дано поне сърдечната и дихателната ми дейност продължат да функционират.
Публикувано в: Дъра-бъра
Семейството ми се накани да идем, макар и за малко, до Видин, за да уважим семейния празник, а именно кръщенето на последната родена братовчедка – Ива, което съвпадна с рожденния ден на баща и – Иво. За удобство азделям впечатленията ми в групи.
времето: Както се пее в една моя любима песен „всичко беше тъй прекрасно, беше слънчев следобед на“.. април. Слънчево, прекрасно време, без нито един облак в небето. Приказка. И през двата дена времето бе просто перфектно.
пътуването: Макар и след нощната смяна не исках да лягам и чаках да дойдат да ме вземат. Към обяд родителите ми пристигнаха. Уви, сестра ми я нямаше. Така се наложило. Решихме, че ще минем през прохода Петрохан и поехме към Видин. Околовръстното на София се оказа голям проблем. Задръствания заради катастрофи, просто задръствания. Цигани, строежи, прах. Това е околовръстното на София. Зорът мина след като поехме към Костинброд – пътят бе хубав, нямаше трафик. На самия проход пътят се развали ужасно – дупка до дупка. Със сигурност скоро няма да имаме камъни в бъбреците. Чак след Берковица се оправи пътя, а след Монтана бе перфектен, макар и да минахме през „селския“ път. И така в късния следобед пристигнахме благополучно във Видин.
събота вечер: Роднините ни бяха решили, че щом пристигнем ще ходим да вечеряме в някакво кръчме. Като цяло съвсем обикновена кръчма. Ядохме печена риба. Предполагам дунавска. Естествено музикалният съпровод бе характерен за подобен род места. Дори на съседната маса имаше ярки представители на характерни „селски герои“. За доброто настроение на майка подробно и обяснявах белезите например на селския мучо и селската пръчка. Не издържах много и излязох навън при малките.
братовчедите: Първоначално, както винаги, бях като идеалния непознат. Аз принципно не обичам малките деца, но когато се наложи ги търпя. Първи се заинтересува Виктор – 8-годишният ми братовчед, като без да се притеснява дойде и ми завърза краката. Постепенно ме хареса, а на другия ден не искаше да се отделя от мен. Както направи 7-годишната ми братовчедка Ради вечерта. Това малко същество дойде при мен, седна на краката ми и ме прегърна сякаш бях плюшено мече. Опитваше се колкото може по-здраво да се гушне в мен. От доста време не ме бяха прегръщали по този начин. От доста време не са ме прегръщали изобщо. С това
малката направо ми стопли сърцето. Ха! дори по едно време ме целуна, сякаш ми прави смучка. Докато я гушках вече тотално бях забравил, че не обичам малки деца. Не такива изблици на обич показа 11-годишната Мартина – по-голямата сестра на Виктор. Обзаложихме се с майка, че като порасне Марти ще стане пънкарка. Иска да става и полицаи. Като батко си Тя ме посрещна със следното: Кой е това? – към майка си, след което ме попита: Ти криминалист ли си? Умно хлапе. Много филми гледа. Но е хубаво, че има желание от малка. Шокира ме и с друг въпрос – Виждал ли си труп? Готина братовчедка, а?
Докато се забавляваха всички гости в ресторанта след кръщенето с Виктор се разходихме покрай Дунав. Много е умно това хлапе за 8-те си години. Най-обичал да мисли. И много му се карали, че приказва много. Малък дивак. Все търси да направи нещо. И той като мен 
кръщенето: В неделя около обяд всичките гости се изнесоха към църквата св.Николай, където бе самото кръщене. Като атеист не съм особен почитател на такива ритуали, но от елементарно уважение трябаше да присъствам. Какво ми направи впечатление – ритуалът изисква да се отречеш от Сатаната и неговите блага. При това три пъти. С майка изкоментирахме, че за мен това е невъзможно да кажа „отрекох се“ В същото време, въпреки забраната да не се влиза в църквата с неприлично облекло, покрай свещниците обикаляше жена с типично проститутско
облекло. Нейна си работа. Гледайки свещниците се сетих за един виц, в който главният герой не палел свещи понеже не играел на дребно.. Палел целите църкви Лафът на деня бе на Виктор, които след кръщенето попита : Е, добре, ама каква е тая овца и сина и светия дух? :D Опитах се да му обясня започвайки и завършвайки „значи….“. От църквата се запътихме към ресторанта, където отпразнувахме двете събития – кръщенето на малката Ива и рожденния ден на бащата Иво.
други наблюдения: Забелязах една видинска мома, псевдо пънкарка, по-скоро емо-шит, която бе облечена доста.. апетитно. И беше с кецове. Друга мома пък ми помаха след като и се оплезих. И тя беше с кецове. Наблюденията ми от всякъде из страната сочат, че хубавите момичета носят кецове.
обратният път към дома: В ранния следобед трябваше да тръгваме, понеже аз трябваше да съм в 20.00 ч. в София заради дежурство, а пък и нашите ги чакаше още път. За разлика от идването сега аз и майка трябваше да караме. Аз това и чаках. В началото малко се поизнервих на баща ми, който не млъкваше, но после се убедих, че слушайки го придобивам по-голяма увереност на пътя. По самия път най-изнервящи бяха дупките и тировете. Ах, как ги мразя! Видях дори как един щеше да катастрофира опитвайки се да изпревари мен, след което още 2 тира, двете му гуми излязоха от платното, за момент загуби контрол върху колата, но успя бързо да се върне на пътя. Видях и каква е опасността да се заблееш докато караш с висока
скорост – един миг невнимание, цял живот мъртъв. Загледах се в кабината на един камион и не видях че тьрът пред мен бе спрял, та след крясъка на майка „Владимире!“ се наложи по-хард да набивам спирачки. Баща ми пое колата, за да качи Петрохан, въпреки, че беше пил и се впусна в луда гонка с някакъв монтански бакшиш. Все пак не е нормално на планински път да се кара с 80 км/ч. Хубаво ме учи той Както каза самият той : ако ще те уча на хубаво, ще те уча и на лошо. От върха на прохода поех аз, като запoчнах да карам в неговия стил и той веднага започа да пита за къде бързам. Ясно се очертаваше неделния поток към София. Като по график в 19.10 бяхме пред Академията. Не стигнах вкъщи, но поне до общежитието стигнах. Към дома ще поема след някоя друга седмица.
и в крайна сметка: Прекарах два строхтни дена. Колкото успях си починах от всекидневната простотия в София. Имах възможността да се видя с малките и големите братовчеди. Също така се появи напълно непознат за мен човек, който каза непременно да му се обадя като съм в София, щял да помогне, ако имало нужда. Пък ако не друго има особено чаровна дъщеря, която носи кецове, разбира се(напълно в синхрон с моята теория, че яките момичета носят кецове). Отново съм със сърф на вратъ, след 20-минутен час по шеф и кройка благодарение на мама. Изминах още километри като при груби сметки вече трябва да са около 1000 километра.
А само след седмица правя половин година стаж като шофьор. С топлите прегръдки на Ради се почувствах обичан и щастлив. Изобщо двата дена бях щастлив.
Сега отново съм в София със стандартния цикъл – работа-лекции-работа-лекции…. Но с малко
по-позитивни настроение, за мен самия. И изпълнен с планове за следващите пътувания.
Публикувано в: Преглед на печата
Ето ме отново в София, за съжаление. Изкарах 2 страхотни дена, но поради липса на време след няколко дена ще опиша събитията през този незабравим уикенд. Сега мога единствено да направя кратък преглед на печата.
„Свободата, Санчо!“ – така казваше дон Кихот в една реклама. Свободата избраха Явор и Калина. Свободата избра и друг затворник. В стил „Бягство от затвора“ в Атина се действа без време за губене. Друг пък остана извън борда.
И задължително трябва да се отбележи пиянството на някои шофьори. Пияните жени, а не само те, са долни хора. Особено ако са от село Долен. Толкова е млада, толкова е пияна, и толкова тъпа… За сметка на това пък в Русе клин клин избива. Или казано друго яче – пиян шофьор заменя пиян шофьор.
Ех.. съдба! Какво да я правиш?
Забавно е, когато започнат по такъв начин дните. Не, че е лошо, но енергията се губи. Не я разбирам тази пост безсънна еуфория. Скачам, дивея, задъхвам се от бездействие само докато помириша възглавница.
Мина петъка 13-ти. Скучен ден. Проспах го, до колкото помня. Не ми се случиха никакви каръшки неща, както очакват хората да ти се случат на този ден. На път за работа едно човече, не повече от 2 годинки заби нос точно пред мен. Гонеше мамата си. И аз бих я гонил. Да му *** майката
Може би е добре да легна да спя. Или не
След няколко часа заминавам за Видин. Искам аз да карам до там. До (с)виждане!
