Някак си бързо мина тази седмица, въпреки, че не съм скатавал от лекции или да съм пропускал дни. Дано все така бързо и безсмислено си минават дните. Плаши ме само евентуалното закъсване от към финансии – сметки бол, спонсори хич. А нещото, което изключително ме дразни е, че нямам идея кога ще се върна в Пловдив. Този е поредният петък прекаран в София. За година и половина нямам толкова петъци в София, само колкото имам през април месец. А има и още… И за разлика от някои други уикенди, този май ще бъде по-така. По-безсънен. След час и половина съм на работа, в неделя сутринта ще мога най-накрая да заспя. Да, точно така, не съм се объркал. Следва един дълъг безсънен уикенд. Естествено не по моя воля. Но такъв е животът – скапан! За капак на всичко съм схванат целия, не мога да се движа. Мамка муууу!
red guy : There is a lot of sick people in this town!
Сигурно се е случвало по пътищата на страната да видите изхождащи се хора край пътя. Скоро това може да е рядка гледка, съдейки идеалния метод за спиране на тази простащина.
И тъй.. скоро май няма да се спи, дано поне сърдечната и дихателната ми дейност продължат да функционират.
