Публикувано в: Дъра-бъра
Баси кво е яко да си у дома! Взех си нужната доза почивка, въпреки че този път нямах много време за спане. Дори съм спал по-малко отколкото като съм си тук в София. Ем, кво да го направим, случва се.
С Киро посетихме любимата ми „БезистенЪ“, където той ми се скара, че пия бира и съм с колата. Явно нравоучението му имаше резултат, след като в крайна сметка той изпи половината ми бира, след близо часов разговор за актове на пътните полицаи и други проблемации. Резултатът бе ясен – гада му с гад изпи неговата си, и моята половин бира. 
ама нали си я заслужи все пак.
Съботата бе доста дълга. Събудих се около 10 часа, добре наспан, с желание за ползотворен ден. Свърших малко работа по сайта си. Успях да се видя за час с Мартина, която не бях виждал супер много време. След това за пръв път играх футбол в зала. О, мамка му, ужасно е! Няма въздух, на 5-тата минута вече си бях изплюл белия дроб и някоя друга карантийка. Там се видях с едно момче, с което съм играл заедно футбол, само че в Златоград. Единственото кофти нещо е, че накрая след умората ти става още по-тежко – трябва да платиш. Блаа!
Съботната вечер бе музикална вечер. Отново в „Пъзела“ за Crowfish и Soundbleed. Малките се представиха добре, докато Crowfish направо разбиха „кочината“. Общо взето се представиха супер добре, само че клубът бе полупразен а публиката беше представена предимно от момичета, в което няма нищо лошо разбира се. Тъпо е група от такъв ранг(все пак са едни от най-големите в стила си в България) да свирят пред толкова малко хора. 15 минути след концерта, докато търсех къде съм си паркирал колата, не чувах нищо освен празен сигнал в главата си. Давах заето. Тъкмо се оправих и стана време да ходим на репетицията на групата на мой колега. Големи майтапчий. Посвирих малко на бас китара 
хъхъ! И отново имах error в главата. Бе ясна вечер и исках да се разкарвам с колата из града, напред назад, но нямах компания. И колкото и да съм смахнат, понякога е тъпо без компания.
Неделя е и отново на път за София. Какво ме изненада. Малоумниците бяха пуснали парното на влака. И никой не се сети да отвори поне малко прозореца. Бахти тъпите пенсионери. Приятна бе изненадата, като видях, че на централна гара са направили ескалатори. Йес! Да живеят ескалаторите! Довечера съм на работа, ще погледам малко филмчета.
По стълбите се качвах сам…
