Не ви ли се е случвало да видите хора, които сами се въргалят по улиците?? Не ?! Как така? Та те.. навсякъде са! Аз поне така си мисля. Или само аз. И други полицаи мислят така. А пък някой да е видял полицай да бие? Не! Полицията не бие! Тя респектира! Така, че който опита да се гаври с полицията ще бъде съден. И по обичайното право.
И все си мисля, че като започна работа ще ми е добре. Особено като работя с малоумници по цял ден и се занимавам с точно казано цигански работи. Но какво ще стане ако бъдещите деца са кретенчета?! Това ме плаши. Като гледам следващите поколения след мен.. плаша се! Такива малоумници и дебили. Искам да ги разстрелям всичките. Но ако се хванат от малки ще се оправят. Сигурен съм. Спестената тояга разваля хората.
Храната в ресторант „Happy Golden“ не е особено вкусна. За разлика от тази във пловдивския „Фън И“. Ох да дойде петък…
Не е хубаво да се пие бира „Амстел“ на гладно. Няколко. И не само „Амстел“. Води до силно себеразприказване и лесна загуба на концентрация.
Искам и такава колежка…
Публикувано в: Нощни приказки
ПРОЩАЛНО
На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите на залоствай.
Ще влезна тихо, кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.
Публикувано в: Дъра-бъра
Гледайки днес във в. „Телеграф“ статия за дъщерята на Стив Ъруин си мислех дали мога да зарежа всичко и да ида в Австралия да се грижа за дивите животни и тазманийските дяволи? Както рекламата на Кока Кола, в която моля за аплодисменти за нея, която заряза правото, за да стане ветеринар.
Също така, ето какъв смс получих :
26.05.07 13:28
18866745
ОТ : crossa
<M-Tel napomnia:
Izpolzvaite
predpazen kolan!>
Aaannnn aaaaannnn.. aide
da palim baikovete na
nqkyde…
<WSMS>
Хъъ! Как пък така ще си паснат двете съобщения?!
Този и предният ден го отдадох на почивка. Пълна или поне до толкова до колкото мога да я напълня. Мисля, си че до някъде успях. Петъкът бе перфектен, като се изключи малката подробност, че не успях да се подстрижа, а това обърка до известна степен плановете за деня. Странно, как една прическа е способна да обърка планове за деня? Вечеряхме в китайски ресторант, където направо се издух като цепелин от времето на Адолф Хитлер. Вечерта прекарах в приятелска компания в „Таксим“ с наргиле и тютюн от ягода. Или поне на това имаше мирис. За вкус съм съвсем убеден, че сме пушили „ягода“. За пръв път аз лично приготвих наргиле, до сега само съм го ползвал „наготово“. Мога да кажа, че се справих доста добре. А пък и самото наргиле бая си замайва главата. Или 200-те грама мента с прясно мляко. Или двете заедно. Беше хубаво. Вечерта беше топла, за малко и валя, но всичко си беше на шест плюс. Този петък ми даде възможност да направя малка равносметка на неща които съм свършил, които не съм свършил и такива, които „висят“ във въздуха, които може да се приравнят към тези, които не съм свършил. Също така си видях и коледния подарък. Хъ! Голяма чест. Не знам дали беше нарочно. Предполагам. Дали е имало цел? Едва ли. Дали ще мисля нещо друго? Абсолютно не! Видях някои неща, сигурно не е трябвало. Но уви, видях ги. И си дадох ясна сметка за някои хора. Писна ми да ме лъжат и да ебават с мен. Имам малко и не особени нерви, останали. Дори, понякога и аз греша. Колкото и рядко се случва това. Или удрям стълб, карайки на задна 
Късно вечерта започна да гърми и светка. Използвах това време да прочета някой друг стих на Вапцаров. Обожавам Вапцаров! След което, около 4 и нещо сутринта, се приспах с филм по Нешънъл Джиографик за любимите ми животни – тазманийските дяволи. Въпреки ужасната умора гледах с ококорени очи. Тези животинки са прекрасни. Искам да си имам такова дзверче вкъщи.
На следващата сутрин, news.bg ме посрещна с новина именно за Тазманийския дявол. Странно. От доста време не бях гледал филм за тези животни и ето, че след като гледам в интернет плъзва новина за тях. Странно.
Спря дъждът, наводненията стихват, ламтенето за пари за покриване на щети минава всякакви граници, слънцето грее и хората се побъркват. И се влюбват. Прави ми впечатление, че доста хора около мен също пострадаха от този неизвестен синдром на странно веселие. Мнооого странно, наистина. Чак ми мирише на гнила работата, но не ми се занимава да търся източника.
Днес изпращайки Марти към тях намерихме пума. Или почти цяла пума. Бе, близо 3-4 седмична пума. Или бъдеща такава. Намерихме едно малко, черно, рядко красиво коте. Със сини очи. Ох, как не исках да го оставям. Нахранихме го у Марти, направихме опит друга котка-майка да го осинови, но тя категорично „изхъка“. Кучка! Състрадателните баби бяха такива само на думи. Отказаха да поемат грижата за него. А то толкова красиво коте… Като имам снимките ще ги сложа и тук да го видите. Моята малка пума. В крайна сметка го оставихме в един двор където хората биха имали по-голяма възможност да го гледат. Все пак живеят в къща. Друго е апартамента. Да се надявам, че сме го оставили в добри ръце.
И във връзка с предните 2 теми, попаднах на един колаж, който е свързан с спасяването на котенца и хормони, побъркващи хората. Интересно. Още едно съвпадение за деня. Някак си са прекалено странни. Мамка им.
Привечер опитах да покарам колелото, което е вече в трагично състояние. Не че е от скоро в трагично, но вече е в непоносимо трагично. По него има повече липси, отколкото наличности. Се едно. Може да го оправя някой ден…
А в късната вечер отново на гребната на разходка с приятели. Зарибиха ме по една странна джаджа, притежаваща Тъмната сила в себе си, изпращаща факсове до кораба майка и привлича извънземните на Земята. Зарибявайки се с тази джаджка единственото нещо което постигнах като резултат бе плюнчене от прекомерното зяпане в нея и болки породени от стегната предмишница. Суууууперр! Направиха малко снимки с тази извънземна твар и скоро ще ги имам.
Поразходих се из града с колата, но ми беше нервно заради тъпи селяци които не могат да карат както и от кратери на всеки 3 метра с дупки между тях по улиците.
Боли ме главата и смятам да поспя. Ако успeя, разбира се.
ps. И в случай, че не ви видя, добър ден, добър вечер и лека нощ.
ps.2 И в случай, че не ме видите… добър ден, добър вечер и лека нощ.
Ето поредната глупост рано сутрин, към 1 наобяд.
Тука май news.bg май не са виновни, измили са си ръцете с БНР. Според tnt.bg обаче не го виждам тоя единствения път между Пловдив и Асеновград, в района на Лъки.
В една песен на Хиподил се пее : Питайки до Цариград, стига се но с *** отзад.
Да, в Пловдив никой не ме чака и за това реших да ида именно там. Въпреки, че 2 пъти баща ми се опитва да ме присламчи към него в Златоград с какви ли не методи, няма да му мине номера тоя път.
За съжаление пак попаднах на „морския“ влак с още по-протвни левскари в него. Най-интересното бе, че в Пазарджик някаква жена ме събуди с въпроса „Ти не беше ли за Пазарджик?“ въпреки, че не сме разменяли нито приказка преди това. Така решила жената, че трябва да слизам в Пазарджик. Нейна си работа. И с това свършва интересното за деня. Ето няколко неща, на които попаднах.
Денят ми бил щастлив. Така казва спам чекърът на Уърдпреса. Вижте сами:
След 1 седмица започва процедурата по кандидатстване в АМВР. Но ето една небивалица. В сайта на Академията е даден адреса – бул. Ал.Малинов 1
А ето най-ползвания уеб справочник за карти BGMaps какво казва по въпроса за този адрес :
Реалното местоположение на Академията е отбелязано със син цвят. Не знам само БГмапса къде са ни забутали.
ps. 
НЕ СМЕ САМИ!
Публикувано в: Нощни приказки
Хаа-лееелууя! Само това мога да кажа. Преди точно две години, когато празнувахме завършването на средното училище в Турция, се игра финала на Шампионската Лига между Милан и Ливърпул. Тогава не можахме да гледаме мача заради разни .. хм.. няма какво да си кривя душата, изпуснахме мача заради разни момичета. Тогава Милан загуби много грозно след като водеше на полувремето с 3 гола разлика, и загуби мача с дюзпи. Грозна картинка. И ето, че кучката-Съдба отново ги срещна
тези два отбора на финала. Само че този път победителят бе ясен. Щеше да е бъхти абсурда ако Ливърпул бяха взели купата. Този скапан, кирлив отбор с централен нападател Питър Крауч. За съжаление и този финал ми се изплъзна, понеже бях на работа. Но го „гледах“ по радиото. И то не кое да е радио. Понеже нашите българистански радя са ефир за кървенски реклами и чалги, се наложи да слушам мача по BBC. Супер си беше. По-добре откокото да слушам малоумни коментари на фона на педерастко-проститутски песни. Казвах днес на разни сбъркали отбора фенове, че довечера ще леят сълзи. Те не ми повярваха. А Милан много тънко победи, за да се обаждам по телефоните и да питам как е свършил мача, та нали съм на работа, нямам net, няма как да знам 
Все повече и повече започва да ми писва тази работа. Както се казва, вече съм го ударил на уволнение и много много не ме притеснява евентуална проверка.
С мача се върнах назад 2 години и си припомних бая хубави моменти. Как бих могъл да забравя неадекватния Мишо, стария гъбар Илийката, който постоянно ходеше с домашна ракия в бутилка от минерална вода, „Часът на Рамбо“, картичките на Павката и Гешев, вечно пияните Денко, Янчев и Данио, клонираният Антон, надрусания Крум, шофьора Илиян, машините за глупости Джибрата и Ники…
както и целият ми клас като цяло. Все готини момчета. Кога друг път ще мога да си бича айлячец с толкова много идиоти на едно място. Ех, че беше хубаво. И като се замисля.. не съм виждал по-голямата част от гореизброените субекти. За сметка на това пък поддържам здраво връзката си с други приятели с които прощеем във всеки удобен момент. Тук е момента да поздравя Спас.Off ага за вчерашният му рожден ден. Не че не му го честитих лично, ама се тая. А пък Павел си купил ново коуеуо. Ха да му е честито и на него. С пожелания за повече натъртвания и леки контузии.
За какво му е иначе това ново коуеуо.
Утре ще се разчекна, за да няма сърдити. Чакат ме в Русе, Пловдив и Златоград. Излугах. В Пловдив никoй не ме чака. Освен миличкият ми компютър. А, да! Павел ме чака като топъл хляб след като го зарибих с идеята за вело походи из планината със нощувка на открито. Че как няма, и аз да съм на негово място и аз ще се зарибя. Отделно много ми се ходи в Русе, ама скапаното време… А пък наще дават зор да ходя в Златоград, и на мен ми се ходи, но при условие че за 3-те ми почивни дни трябва да измина разстояние от порядъка на близо 600 и нещо километра (София-Русе-София) и близо 600 км. (София-Златоград-Пловдив-София). И най-разумният вариант е да си ида в Пловдив, където да се наспя хубаво, а и евентуално да понапазарувам малко. Крайно време е.
Боли ме стомахът. Имам чувството че му давам много зор напоследък и се е разширил. Дали е възможно? Хора дават луди пари за да им направят стомаха колкото кибритена кутийка а аз.. яко зор. Едва ли ще е от губи днес. По скоро от порцията пържени картофи, половината изпечено пиле, плодовата салата, която се побра в кутия от 1 литър (това не знам в грамаж колко е) и пакет солети. За десерт ме чакат 3 пакета солети, 1 вафла и 1 грейпфрут. И как да не кажа „Охх“ откопчавайки
копчето на дънките.Остават ми 5 часа и половина до заветната почивка. Дали ще издържа??
По(д) ягодите. Майната и на цялата положителна енергия, която събирах цяла поройна седмица. Майната й и на калната софия. Също така да не забравя да тегля майните на вмирисаната офис сграда в Младост 2. Някой, нещо, да съм изпуснал нетеглена майна? Не знам дали глупостите които се приказват във филма “The Secret“ са верни (което ме съмнява до около 120%), но за сметка на това отрицаталната мисъл е всесилна. Тя е в центъра на биологичното равновесие, в основата на черната дупа, в основата на пигмента, оцветяващ негрите, баш в средата на мрачната полярна нощ и на куп други, все черни неща. Дори и да са светли на цвят, ще са тъмни по душа. Както се казваше в реклама на „Каменица“ , която от своя страна дали ще е светла или тъмна пак е гадост. Та.. и в диафрагмата, която по учебниците я дават черна на цвят, и в сърдечния мускул, който като става като черен камък, когато се озлобиш здраво и прочее черни неща, така сега и аз съм черноглед. Въпреки, че са ми в кафяв цвят очите. Те хубаво и Millencolin, които слушам до мозъкоболие напослдък са си го изпяли : I show my tragedy with my black eye.
Чак не ми се спи от гадост. А според колегата ми от сота, а и не само, съм изглеждал „умрял“. Сигурно и невероятно ще прозвучи, но дори не ми се гледат глупости.
Няма да пиша за днес повече. Ето малко куриози :
Тва е да гледаш и да не вярваш на ушите си. Тия журналисти така яко лъжат… та чак торнада се завихрят в редакциите им.
И като лъжат, мажат после гадовете. На групи. Ама имат готини фотоапарати прасетата…
И.. ето една публична проява. Аз съм на третата снимка, от долу на горе, третият от дясно на ляво. Сложно стана.
Кой не вярва , че Google знае всичко?? Анатема!
Ехх, тези Голфове…
едит : 15.14 – заваля страхотно! Отново!
Публикувано в: Нощни приказки
Тъй. Да се разберем още от началото. Няма нищо по-противно от бавния интернет. Излъгах. Има. Това е липсата на какъв то и да е интернет. Ах, мамицата му стара! 5-та вечер подред на работа, усещам странно напрежение, което може да ми изгори бушона. Та думата ми беше за липсата на интернет. Спряха ми го, бе! Ей така! Нямам net на работата. Тъкмо почнах да се самопсувам колко съм тъп да напусна работа при условие, че работата ми е да седя близо 36 часа пред компа седмично. Хъъ! Да, ама не! Някои гаден индианец прееба работата и сега само си топя хубавите очи пред гадното лцд тфт мониторче. И сега покрай тези бури.. ту спре нета, ту се появи за малко, и пак чезне. А най-дразнещо е когато се появи баш когато трябва да тръгвам за бачкане. То май нямам почти време тази седмица да седна на компа да пиша. Та сега пиша oFFline и ще публикувам при първа възможност.
Oт хубавите дъждовни дни пострада сградата на офиса, в които работя. Обратната вода изби и заля мазето. Колко хубаво само Из стълбището се носи една такава.. ухайна ароматерапия. Но това мен някак си не ме касае, защото гледам колкото може по-голям пас да го раздавам. Добрата новина е че малкия комп се оказа голям зверилник. Издържа на crush-теста, който компве на мои колеги не успяха. Както винаги го оставих включен но пък много здраво загърмя и затрещя. Напразно се потревожих малко. Машината е дзверо, нищо не мои я спре.
Както казах..5-та вечер подред на работа. Има още една в списъка. След което ще си поспя доволно 3 дена в Русе или Пловдив. Зависи от времето. Макар че по-скоро ще съм си в Пловдив. И нека малко да се пооплаквам. Мразя София. Мразя всяка капка кал в София, а калта тук е на всеки метър. Няма друг толкова кален град, сигурен съм. Освен някое кирпичено село, което нищо чудно да се окаже краен квартал на софия. И какво разбират под краен квартал, като се намира на поне 20 километра от широкия център?! Бах кфо съм отрицателно настроен само.. мразя и гадните шопи, които и сами да са в автобуса, па че се бутат. Бива ли бее?? Как може да са толкова тъпи?!? Всяка сутрин слизайки от 111 поне 3-4 метра след автобуса още псувам поредният тъпак който е застанал на вратата и си мисли че може да се мине от него. Последният път когато изложих публично дразнещите ме неща из софия бях описал безбройните зле подържани жени. Сигурно е приводно, но не го забелязвам вече толкова. Или просто не ми се набива на очи или когато пътувам в атобуса спя – както ми се случи в 413-ката.
По неволя се запознах с „колега“, охранител на съседната сграда. От краткия разговор който проведохме ясно знаех няколко неща от думите му : първо, очевадно, че нямаше голямо количество зъбен материал в устата. и 2-ро : голям плеибой е. Щом така завърта главите на толкова женски създания. Чак ме комплексира. Аз уж не съм толкова грозен, имам с какво да се усмихна ама..мацки йок. А той..даже с
2 едновременно ходел. Хвала му! Той явно е доказателството че е важна вътрешната красота. Пък аз с моята изродска вътрешност за къде съм тръгнал.. за гъби 
Салатата, която ядох днес – „Хит“ имаше някакви гъби. И не знам дали от гъбите или от половинкилограмовата салата и също толкова тежащият ориз, които изядох са причина за болки в стомаха. Искам една голяма плодова салата с малко мед, сладолед, орехчета или лешничета. Която ми я даде – пу за нея съм.
И това ме подсети че онзи ден беше ахаха „активен“ щом разни моми се опитват да keep-ват in touch с мен. Кой им е упрял ной в гърлото че да го правят. Пък и като няма да е real touch, си остава да е поредният virtual кеепинг in touch. Уатевър. Половината Академия се изнесе, аз трябва да се мотам заради скапаната работа. Мамка му. Писна ми вече, още 7 дежурства трябва да дам, грубо сметнато. Нали още кинти ще паднат. Жизненоважни
кинти пореди липса на такава.
И като си мисля за пари се сещам за една наближаваща кофти дата – рожденният ми ден. Да! След по-малко от 2 седмици ми е 21-я рожден ден. Въй! Чудо голямо, нали? Бях решил
да го отбележа стабилно но съм на работа да му се не види. А и с тези постоянни врътки нямам време кога да почивам и няма как. Пък и някои ще са на концерта на Iron Маиден, на които аз няма да ходя поради 2 причини : не ме кефят; на бачкане съм. Може сега да ме питате защо аджеба си купих тогава билет за тез вмирисани метъли. Имам и отговор. За да не мога да ида на концерта, да не мога да продам билета и да направя подарък на някого. За 30 кинта подарък. Като се замисля бая често ми се случва, по дяволите, да пръскам суми за подаръци. Заеби. Що няма и на мен кой да ми прати такива подаръци. Или каквито и да е. Та.. мисля какво да си подаря за рожденния ден. Туарег ще си подаря за някой друг рожден ден, така че отпада като вариант. Нищо не ми идва като идея, а само се сещам
че е крайно време да си взема шапка за да мога да си ходя забулен за хорските погледи пък и да ми държи мислите в главата, а не при вида на голи жеснски крака, гърбове, пъпове, кореми, гърди и пр. да почвам да мисля нови химични зависимости. Може да се смиля над байка и да му подаря на него най-накрая една мека вилка. Че и без това съм зажаднял за екстремни моменти, а вече съм решил дори къде и какво ще правя. Павел милия няма къде да ми избяга. Ще се гоним из тилилейските горици и ще се замерваме с шишарчици. Или камъни. Ххуху!
От прекалено слушане на един и същ диск започнаха да ме болят ушите. Слуша ми се много ска. Distemper, catch22, рeel big fish, :Д plastic бо.! ставриии!
Бавно но сигурно слънцето започва все по-често да се показва из небесата, което е фактор за смарангясващото ми настроение. Или проблема си е само в моя телевизор.
Много стана. Много тъпо стана.
пс. Робинята Изаура, колко подла си ти, разби бе жено на човека всичките мечти!
Публикувано в: Нощни приказки
Добро утро! Вярвате ли в чудеса??
- Не и тази сутрин.
