Публикувано в: Преглед на печата
Айдее мина още един месец. Друг започна. Честит имен ден на мама! Честит 1-ви май на всички трудоваци.
Скучен ден. Малко неща ми направиха впечатление.
Халелуя! Гадните американци си свършиха работата спирайки локалните ни сървъри. Мамка им!
Някои хора са си родени с късмет и това си е. Или точно обратното.
Вчера в детската градина, касетофон откраднаха двама-трима…
Публикувано в: Дъра-бъра
На последното дежурство за момент изтръпнах когато за пореден път се скарах със служебния компютър. Бях се настроил за една лека вечер, в която ще погледам малко филмчета. За нещастие се оказа, че има качени симулаторите на електронните игри – Маме. И за още по-голямо нещастие стартирах някаква игра. Опитвайки се да разбера с кои клавиши се играе, изведнъж картината на монитора се обърна с главата надолу. Хубаво, от играта е, си помислих. Да ама не. Дано не ви се случва това нещо. Чувал съм за уиндоус на арабски и всичко да му е обратно, ама надолу с главата? И на майкрософтския принцип „рестарт и се оправя“ реших да ресетна машината. За мой ужас тя не пожела да зареди операционната система. На любимият ми черен фон с бели букви бе изписан накакъв команден ред, много букви и цифри, които не разбирах. Втори рестарт – още по-зле. Последва 5 минутна цветуща ария от псувни по мой адрес и за интелектуалните ми капацитети. Псувайки и въртейки се на стола ми беше пределно ясно, че няма да се оправи компа. Не ми беше до толкова за разваления комп и мъмренето, колкото за цялата вечер, в която няма да имам занимание. Все пак нямаше 20 часа, а ми оставаха още 11 часа и половина. И едва ли някой ще тръгне да оправя софтуерен проблем барайки кабелите на захранването и видеото. От опит (покрай Ясен) реших и там да пипна. И успях! Зареди ОС. Но пак с главата надолу. И ако щете вярвайте, за да мога да се оправя обърнах монитора с глава надолу. По милиционерския начин 
След дълго размотаване най-накрая успях да възстановя всичко както си беше. Иначе бях приготвил телефона за лекция с бачо Киро как да оправям компа. Толкова нерви ми се сториха достатъчни и се заех с филмчетата.
Намерих една страхотна зарибяваща игра, която писва на 5-тата минута, но пък ако я играят психопати като мен могат часове да убият с тази игричка. Предполагам като деца всички сме обичали да се замерваме със снежни топли и да си правим войни, в които да се целим. Е, такава е и играта. Стига да се схване принципа на защитата след това е лесна. Свали си играта от тук, 1МБ е.
След работа, няма по-хубаво от почивен ден като днешния, през който прекарах близо 10 часа в леглото. Чак не ми се ставаше ама няма как. Нищо, и утре е почивен ден 
В края на седмица ще имам два нови диска с БГ музика. Нещо ново. Супер.
