Публикувано в: Дъра-бъра
Ох!!! Най-накрая и аз успях да открадна малко време за себе си, правейки неистов опит да почина. Не в мир. В мир ще почивам друг път, макар, че и този път бях близо. Стана тя една омотана…
Та всичко започна от уикенда, нищо, че по бледи знания днес е вторник. Хубаво. В петък уж щеше да има концерт. Яко провал. Нямаше грам публика, което провали всичко. Ясно бе, че вечерта ще завърши пред компа. Честно казано нямам спомен къде приключи. Дойде ред на събота. Да… в събота гонехме Михаля. С Павката и Златко решихме, че ще ходим да наблюдаваме последният етап от Балканското офроуд състезание, като отсечката бе близо до Асеновград (според програмата). Единственото нещо от това състезание, което видяхме бе да се гаврим с едно куче, карайки го да позира на Павката на центъра в село Мулдава. Там хората ни гледаха странно – младежи, видимо „чуждоземци“, които говорят на български език. Да, странна гледка. Или по-скоро е странна гледаката в БЪЛГАРСКИ (уж) села да се говори на турски език. Заблудена му работа. Та от там, отказвайки се да чакаме каквито и да било офроуд автомобили, и половинчасово киснене край пътя отпрашихме към Асеновата крепост. За пръв път щях да ходя там и ми беше интересно да я видя. По пътя установих, че колата ми сякаш лети като я карам със 120 км/ч. Яко, а! Някой ден ще излетя, с еднопосочен билет към Оня свят. Та.. макар и облачното време, горе беше хубаво. Слънцето нежно галеше, лек ветрец освежаваше въздуха. Хубаво беше. Жалко, че не се излегнахме. С кеф бих поспал там в гората. Но не. Последва разходка из центъра на Асеновград. Харесах си една таниска, с чертеж на самолет, но беше кафява и не ми хареса като цветово изпълнение. Ако беше друг цвят… И само между другото ме е обзела шопинг мания и само чакам да се опарича и да профукам пари по магазините. Та от там се прибрахме живи и здрави в Пловдив. Привечер бях на концерт на групата на мой колега. Както винаги беше здраво. Хубаво беше, че се видях с Яна, както и Криц. След концерта веднага се наложи да изфирясвам за Тракия, където щяхме да отпразнуваме заминаването за Америка на едно приятелче, съчетано с рожденния му ден. Ах, мамка му как не мога да се оправям в тази Тракия! Хубаво. Намерих мястото на срещата, само където не можах да си намеря соев сос за ориза, който си взех от един китайски ресторант. Ау.. как ми се ядееее… Купонът беше по типично пънкарски. Ахаха. Но пък с офис столове с кожена гарнитура. Почти липсваше вече ядене и пиене. Но пък се зарадваха на ориза ми. Е, и аз успях да го опитам. Не беше колкото без хич. Другият път като се прибера, само за мен ще си взема. Този път 
От там се започна една.. дойде полиция и развали работата. Нощта приключи пак пред компютъра по ранни зори. Сутринта трябваше да пътувам рано за София, за да мога да помогна на един преподавател с негови си неща, както и вечерта бях на работа. Още едно ужасно пътуване, спеше ми се ужасно, сънувах глупости във влака, а после имах проблем със зрението. Вечерта щях да припадна. Беше ми адски зле. Мислех дори да викам бърза помощ. Слава на злите сили, размина ми се. Общо взето гадна работа. Та така.. свободно време нямам, не знам кога и ще имам такова. Кофти тръпка, ама няма как.
Попадам на интересни неща, но умората убива ефекта и впечатлението у мен. Така, че докато съм жив труп, блогът ще седи сухичък откъм интересни неща. На който не му харесва – да чете в.“Атака“.
По-здрави!
