Бас държа, че поне през последните десет пътувания в градския транспорт в задръстване, след това сте си казвали „щях да заспя“. Е, аз заспах! Пфу! Тва 413 с тази панорамна разходка на софисйкия център и крайните квартали направо ми замота главата. И без това не съм спал от бая време. Отврат! Помия! Гадост! Зарази и какво ли още не. Но днес си казах стига! Прословутата ми сефтосана трудова книжка скоро ще отнесе черния печат. С други думи – подадох молба за напускане. Чал жал ми стана когато една от сътрудничките ме попита защо напускам. Едва ли на нея обаче и е жал от това че съм като настъпан червей на магистрала, по която преминават Великото преселение на народите, плюс два-три клонирани китайски народа, 2 орди извънземни, 3 стада мамути, 3 хипопотама, един накуцващ с левия крак щраус. Защо куц? Не знам. Така ми дойде. Та.. след един месец вече ще е само спомен работата в СОТ. Дано има и хубави спомени от местата, които смятам да посетя със заработените пари… Дано поне успея и да се понаспя тогава. Край.. времето вече тече назад.
Какво ме развесели днес? Един полицай искаше да ми направи проверка, но след като го поздравих на „колега“ мерака му бързо изчезна. Развесели се. И той ми направи забележка за братата ми. Добре де, днес я махам. Бахти хората… Както и да е.
Без да искам си направих кратка разходка из центъра на столицата. И понаучих малко. Например къде мога да си платя телефона в близост до „Театър зад канала“, както и как се пресича неправилно на бул. Мадрид. А нещата които днес ме изнвериха особено много са жените. Странно нали? Слънцее грее, топло, мирише на хормони във въздуха, всяко женско създание се разголило. Супер, харесва ми, ама защо мамка му не се бяха погрижили поне като ще се разголват да покажат хубава плът. Аууу че гадост. Нагледах се днес на грозни крака. Възмутен съм. Бива ли такива неща. Това заедно с една баба, решила, че е много красиво да ходи с блуза, която и очертава големите колкото юмрук на бебе зърна на гърдите. Да беше на 20 щеше да ми хареса. Ама тя като е на 3 и половина по 20? Хората са се сбъркали и тва си е.
Събирам много здраво всички си пари. И същевременно ги харча неусетно за глупости. Как става, все изчезват от порфейла, който дори не нося със себе си, за да не харча пари. Сигурно е болестно това състояние. Даже лекарите казват същото. И мен ме боли като харча парите си. Сестра ми ме нарича чичо Скрудж. Той не е стиснат, той е пестелив! Досущ като мене 
Днес дори дадох на един просещ мъж 40 стотинки, като му заръчах да са за хляб, а не за алкохол. Надявам се да е събрал за ядене, а не за алкохол. На гарата наркоманче си пробва сърцераздирателната история, че няма достатъчно пари да се прибере и щял да остане на улицата. Драма! Това, което спечели от мен бе изсушена кайсия, каквито си взех за да си подсладя деня. Денят е еднакво сладък за всички, независимо дали гонят или са изпуснали влак. Аз утре като си изпусна влака, ще седна и ще си чакам следващия. Ако не заспя в 88-то.
Да, това смятам да направя. Да се прибера до Пловдив. Колко успешно обаче ще го направя ще се разбере утре.
пс. Ето, чак сега разбрах какво значело туй рак на шийката.
