Да, в Пловдив никой не ме чака и за това реших да ида именно там. Въпреки, че 2 пъти баща ми се опитва да ме присламчи към него в Златоград с какви ли не методи, няма да му мине номера тоя път.
За съжаление пак попаднах на „морския“ влак с още по-протвни левскари в него. Най-интересното бе, че в Пазарджик някаква жена ме събуди с въпроса „Ти не беше ли за Пазарджик?“ въпреки, че не сме разменяли нито приказка преди това. Така решила жената, че трябва да слизам в Пазарджик. Нейна си работа. И с това свършва интересното за деня. Ето няколко неща, на които попаднах.
Денят ми бил щастлив. Така казва спам чекърът на Уърдпреса. Вижте сами:
След 1 седмица започва процедурата по кандидатстване в АМВР. Но ето една небивалица. В сайта на Академията е даден адреса – бул. Ал.Малинов 1
А ето най-ползвания уеб справочник за карти BGMaps какво казва по въпроса за този адрес :
Реалното местоположение на Академията е отбелязано със син цвят. Не знам само БГмапса къде са ни забутали.
ps. 
НЕ СМЕ САМИ!
Публикувано в: Нощни приказки
Хаа-лееелууя! Само това мога да кажа. Преди точно две години, когато празнувахме завършването на средното училище в Турция, се игра финала на Шампионската Лига между Милан и Ливърпул. Тогава не можахме да гледаме мача заради разни .. хм.. няма какво да си кривя душата, изпуснахме мача заради разни момичета. Тогава Милан загуби много грозно след като водеше на полувремето с 3 гола разлика, и загуби мача с дюзпи. Грозна картинка. И ето, че кучката-Съдба отново ги срещна
тези два отбора на финала. Само че този път победителят бе ясен. Щеше да е бъхти абсурда ако Ливърпул бяха взели купата. Този скапан, кирлив отбор с централен нападател Питър Крауч. За съжаление и този финал ми се изплъзна, понеже бях на работа. Но го „гледах“ по радиото. И то не кое да е радио. Понеже нашите българистански радя са ефир за кървенски реклами и чалги, се наложи да слушам мача по BBC. Супер си беше. По-добре откокото да слушам малоумни коментари на фона на педерастко-проститутски песни. Казвах днес на разни сбъркали отбора фенове, че довечера ще леят сълзи. Те не ми повярваха. А Милан много тънко победи, за да се обаждам по телефоните и да питам как е свършил мача, та нали съм на работа, нямам net, няма как да знам 
Все повече и повече започва да ми писва тази работа. Както се казва, вече съм го ударил на уволнение и много много не ме притеснява евентуална проверка.
С мача се върнах назад 2 години и си припомних бая хубави моменти. Как бих могъл да забравя неадекватния Мишо, стария гъбар Илийката, който постоянно ходеше с домашна ракия в бутилка от минерална вода, „Часът на Рамбо“, картичките на Павката и Гешев, вечно пияните Денко, Янчев и Данио, клонираният Антон, надрусания Крум, шофьора Илиян, машините за глупости Джибрата и Ники…
както и целият ми клас като цяло. Все готини момчета. Кога друг път ще мога да си бича айлячец с толкова много идиоти на едно място. Ех, че беше хубаво. И като се замисля.. не съм виждал по-голямата част от гореизброените субекти. За сметка на това пък поддържам здраво връзката си с други приятели с които прощеем във всеки удобен момент. Тук е момента да поздравя Спас.Off ага за вчерашният му рожден ден. Не че не му го честитих лично, ама се тая. А пък Павел си купил ново коуеуо. Ха да му е честито и на него. С пожелания за повече натъртвания и леки контузии.
За какво му е иначе това ново коуеуо.
Утре ще се разчекна, за да няма сърдити. Чакат ме в Русе, Пловдив и Златоград. Излугах. В Пловдив никoй не ме чака. Освен миличкият ми компютър. А, да! Павел ме чака като топъл хляб след като го зарибих с идеята за вело походи из планината със нощувка на открито. Че как няма, и аз да съм на негово място и аз ще се зарибя. Отделно много ми се ходи в Русе, ама скапаното време… А пък наще дават зор да ходя в Златоград, и на мен ми се ходи, но при условие че за 3-те ми почивни дни трябва да измина разстояние от порядъка на близо 600 и нещо километра (София-Русе-София) и близо 600 км. (София-Златоград-Пловдив-София). И най-разумният вариант е да си ида в Пловдив, където да се наспя хубаво, а и евентуално да понапазарувам малко. Крайно време е.
Боли ме стомахът. Имам чувството че му давам много зор напоследък и се е разширил. Дали е възможно? Хора дават луди пари за да им направят стомаха колкото кибритена кутийка а аз.. яко зор. Едва ли ще е от губи днес. По скоро от порцията пържени картофи, половината изпечено пиле, плодовата салата, която се побра в кутия от 1 литър (това не знам в грамаж колко е) и пакет солети. За десерт ме чакат 3 пакета солети, 1 вафла и 1 грейпфрут. И как да не кажа „Охх“ откопчавайки
копчето на дънките.Остават ми 5 часа и половина до заветната почивка. Дали ще издържа??
