Нашествието на идиотите

Този и предният ден го отдадох на почивка. Пълна или поне до толкова до колкото мога да я напълня. Мисля, си че до някъде успях. Петъкът бе перфектен, като се изключи малката подробност, че не успях да се подстрижа, а това обърка до известна степен плановете за деня. Странно, как една прическа е способна да обърка планове за деня? Вечеряхме в китайски ресторант, където направо се издух като цепелин от времето на Адолф Хитлер. Вечерта прекарах в приятелска компания в “Таксим” с наргиле и тютюн от ягода. Или поне на това имаше мирис. За вкус съм съвсем убеден, че сме пушили “ягода”. За пръв път аз лично приготвих наргиле, до сега само съм го ползвал “наготово”. Мога да кажа, че се справих доста добре. А пък и самото наргиле бая си замайва главата. Или 200-те грама мента с прясно мляко. Или двете заедно. Беше хубаво. Вечерта беше топла, за малко и валя, но всичко си беше на шест плюс. Този петък ми даде възможност да направя малка равносметка на неща които съм свършил, които не съм свършил и такива, които “висят” във въздуха, които може да се приравнят към тези, които не съм свършил. Също така си видях и коледния подарък. Хъ! Голяма чест. Не знам дали беше нарочно. Предполагам. Дали е имало цел? Едва ли. Дали ще мисля нещо друго? Абсолютно не! Видях някои неща, сигурно не е трябвало. Но уви, видях ги. И си дадох ясна сметка за някои хора. Писна ми да ме лъжат и да ебават с мен. Имам малко и не особени нерви, останали. Дори, понякога и аз греша. Колкото и рядко се случва това. Или удрям стълб, карайки на задна   Късно вечерта започна да гърми и светка. Използвах това време да прочета някой друг стих на Вапцаров. Обожавам Вапцаров! След което, около 4 и нещо сутринта, се приспах с филм по Нешънъл Джиографик за любимите ми животни – тазманийските дяволи. Въпреки ужасната умора гледах с ококорени очи. Тези животинки са прекрасни. Искам да си имам такова дзверче вкъщи.

На следващата сутрин, news.bg ме посрещна с новина именно за Тазманийския дявол. Странно. От доста време не бях гледал филм за тези животни и ето, че след като гледам в интернет плъзва новина за тях. Странно.

Спря дъждът, наводненията стихват, ламтенето за пари за покриване на щети минава всякакви граници, слънцето грее и хората се побъркват. И се влюбват. Прави ми впечатление, че доста хора около мен също пострадаха от този неизвестен синдром на странно веселие. Мнооого странно, наистина. Чак ми мирише на гнила работата, но не ми се занимава да търся източника.

Днес изпращайки Марти към тях намерихме пума. Или почти цяла пума. Бе, близо 3-4 седмична пума. Или бъдеща такава. Намерихме едно малко, черно, рядко красиво коте. Със сини очи. Ох, как не исках да го оставям. Нахранихме го у Марти, направихме опит друга котка-майка да го осинови, но тя категорично “изхъка”. Кучка! Състрадателните баби бяха такива само на думи. Отказаха да поемат грижата за него. А то толкова красиво коте… Като имам снимките ще ги сложа и тук да го видите. Моята малка пума. В крайна сметка го оставихме в един двор където хората биха имали по-голяма възможност да го гледат. Все пак живеят в къща. Друго е апартамента. Да се надявам, че сме го оставили в добри ръце.

И във връзка с предните 2 теми, попаднах на един колаж, който е свързан с спасяването на котенца и хормони, побъркващи хората. Интересно. Още едно съвпадение за деня. Някак си са прекалено странни. Мамка им.

Привечер опитах да покарам колелото, което е вече в трагично състояние. Не че е от скоро в трагично, но вече е в непоносимо трагично. По него има повече липси, отколкото наличности. Се едно. Може да го оправя някой ден…

А в късната вечер отново на гребната на разходка с приятели. Зарибиха ме по една странна джаджа, притежаваща Тъмната сила в себе си, изпращаща факсове до кораба майка и привлича извънземните на Земята. Зарибявайки се с тази джаджка единственото нещо което постигнах като резултат бе плюнчене от прекомерното зяпане в нея и болки породени от стегната предмишница. Суууууперр! Направиха малко снимки с тази извънземна твар и скоро ще ги имам.

Поразходих се из града с колата, но ми беше нервно заради тъпи селяци които не могат да карат както и от кратери на всеки 3 метра с дупки между тях по улиците.

Боли ме главата и смятам да поспя. Ако успeя, разбира се.

ps. И в случай, че не ви видя, добър ден, добър вечер и лека нощ.

ps.2 И в случай, че не ме видите… добър ден, добър вечер и лека нощ.