Нашествието на идиотите

Всичко започна случайно когато разбрах, че една от групите които слушам ще свирят в България. Отново. И като горд притежател на билет за Iron Maiden, който така и не използвах лично, си взех билет и за Placebo.

След като така се случи, че нямаше как да ида на Мейдън, едно тяяягостно настроение се появи за концерта и на Плацебо. Дори мислех да не ида. Какво като съм дал 25 лева за билета. Голяма работа. Но не. Въпреки, че първоначалната идея бе да ходя сам (какво от това?!) бях приютен от много, ама много яка компания.

На самия концерт присъстваха към 3500 човека, предимно момичета, в което няма нищо лошо, само по себе си. За пръв път присъствах на концерт в Зимния дворец и нямах база за сравнение. Някъде прочетох, че звука е бил кофти, но не мога да се оплача. Беше адски горещо. Ама наистина адски! Чак телефона ми се оросяваше въпреки, че беше в джоба на ризата ми. в 20.00 излезнаха Остава. Група, чийто песни харесвам, но ми допадат единствено тези с “пънкарско” звучене. Така, че от сета ми хареса най-много “Sex In The Morning” именно заради олдскул звука на китарите. Свириха до към 20.45 и започна якото приготовление за Placebo. В това време вече си духахме по ръце, вратове, деклотета, гърбове. Потни тела се докосваха едно до друго и само дето не залепваха. Имах чувството, че чак въздуха беше лепкав заради потта. Сигурно е излишно да казвам, че фланелката ми беше поне с 300 грама по-тежка заради потта. Пък аз балък… с тениска и риза. Идиот  

 Placebo излязоха към 21 и нещо. Веднага след първата песен вокалът Брайън Молко изгони един от “охранителите” пред сцената с думите “You – out!” и му посочи изхода. И го изпрати с един жест, символизиращ “ръкоделие”. Още тогава усетих хладното отношение към феновете. Много надменно се държа, дори не се опита да го прикрие. Докато басиста бе по-”топъл” и по-склонен за контакт с публиката. Изсвириха повечето песни от последния албум, както и от старите. Зарадвах се много на “The Bitter End”. Опитах да направя малко снимки, уж станаха “задоволителни”, както и 3-те клипа на песните “Meds”, “Song To Say Goodbye” и класиката “Every You, Every Me”. За жалост клиповете са с размер 177х145, или нещо подобно. Като цяло концертът много ми хареса, може би защото бях с по-малки очаквания, но всичко беше на 6. След концерта имаше полемики, кой накъде да тръгне. Имаше идеи за афтърпарти в “Colors”, афтърпарти в “Gramophone” и аз както винаги се обадих за “Строежа”. Ха ха! В крайна сметка първо се забихме в Лападунди да хапнем, след което се оказа мисия невъзможна да се влезе в строежа. По дяволите! И решихме да пием пред строежа Да, ама не. Отидохме в Colors. и Там до 4 сутринта. От там в търсене на работещо кафе. Когато го намерихме всеки започна с обичайните за това време на денонощието поръчки – кафе, чай, капучино. А за мен мента с прясно мляко Стана 5 и половина и групата трябваше да си тръгва, за съжаление. Толкова добре да чувствам в компания с предимно непознати. Ехх..

На другия ден проспах половината лекции, другата половина ме съсипаха психически. Особено с кадрите на разсипания мозък по асфалта. Вечерта бе помрачена с госта на Росен Петров – една чиста момина сълза край химичен завод. Отврат! По Дяволите! Смокини и черници! Болести и зарази! Такива хора трябва да ги разстрелват публично. А комарите вечер хапят като гладни хиени. И тяхната майка, също!

Още за концерта на Placebo тук!

И още!

И в крайна сметка.. остават 2 дена…