Опитвам се да намеря думите с които да опиша колко е голяма омразата ми към този, както и към предният ден. Не е възможно толкова мизерия да се е побрала в рамките само на няколко дена. Ааааууу. И като се започна с тея компютри… за пръв път, откакто се занимавам с компове (около 10 години) имам проблем, който не мога да реша, дори с чужда помощ. Просто не става и не става. Мамка му, как е възможно. Или просто не го водя на правилният „специалист“. Знам ли. Може пък на Спас.Офф баща му да го оправи. С големия чук. С който изчуква смачканите автомобили 
Изпушиха ми кондензаторите на захранването. И замириса. На хубави спомени от часовете по практика, в които с Антон и неговия огромен поялник, с който съм способен да запоя далекопроводен кабел, обичахме да правим именно това – да горим елементи. И миризмата на изпукал полупроводников елемент ми е позната. Пък и е неприятно да ми смърди стаята на „изпушило“. Та се наложи да се смени. И оттам тръгна всичко. Компа отказа да приеме няколко захранвания, сред които дори маркови и далеч по-скъпоструващи от първото. Да, беше му първото захранване. Отказвайки да „запали“ компа, се запалиха моите, както и на бачо Киро нервите. Не може един комп да прави така. Намерихме захранване, което му се видя угодно. Но пък отказа да запалва от първия път. Колкто и странно да звучи – включвам си компа с рестарт 
Ах…. и сега.. и антивирусната не иска да ми тръгне за да чекна вирусното състояние. И малкия комп не иска да хване локалната мрежа, която опитвам да направя. Съответно и втората лан-ка ми се ебава. Просто е денят перфектен.
Научих да свиря една песен на китарата. Евала! От гадост и депресия хванах китарата и докато не бърках вече не само струните, но и пръстите си не я оставих. И се получи. Не е някое соло, а елементарна песничка на Gorillaz. И съм доволен от себе си по този повод. За пръв път успявам да изсвиря нещо на тая китара, различно от предизвикващи мигрена и желание са масово самоубийство струнна какафония. Жалко, че нямаше кой да ми се наслаждава.
Цяла вечер слушам Gorillaz и се наслаждавам на самотната студена вечер.
Но нека погледнем и от веселата страна на живота, през „обектива“ ми.
Всички сме чували за грабровските котки без опашки, но аз за пръв път имах възможността да видя такава котка. ОТВРАТИТЕЛНО Е!!!
На тва му се вика „храни куче да те лае“ В зависимост от начина на прочит, да те разстреля. Но това е поредното доказателство за абсурдизма на хубавата ни страна. Идиотите да се бяха усетили каква просотия ще излезне от иначе хубавото им начинание. Нищо, нека смях става.
