Нашествието на идиотите

Няколко неща за прословутата Нощ на музеите и галериите, провела се за трети път в Пловдив. Спокойно мога да кажа, че това бе нощта на простотията и всякакви други нисши характеристики на човешката душа. Имаше адски много народ, ама адски много. Толкова много, че ако ходеха в организирано биха могли да направят ултра гладки пътищата из стария град, напук на кривия калдаръм. Всичко живо се бе втурнало да се възползва от авантата на принципа “Шамар да е, аванта е”. И именно заради това се провали основната идея. Поне според мен. Не виждам как в такава обстановка може да се улови духа на произведенията на изкуството. Просто няма как. Постоянно минаващи какви ли не хора, които съм абсолютно убеден, че през животите си не са стъпвали в музей, се надпреварваха да дават какви ли не критики. Откровено си беше гадно. От разговор с една жена от един музей разбрах, че и други са на моето мнение но какво да се прави, други дърпат конците. Просто бе една лунна нощ на антикултурата. А каква ли бе целта на този проект “Нощ на музеите и галериите”.

Върха на простотията и негативното отношение на вечерта бе всеизвестната група долни пънкари, които могат да се видят въргалящи се из стълбите на “Пъзела”, които пиха бира в центъра на Природонаучния музей. Не знам как да го коментирам това нещо. Като цяло това бе нощта на простотията както казах.

Който не е съгласен.. да яде пясък.