Нашествието на идиотите

Или както там се пише. От село съм и съм за малко.

Часът е 6.10 сутринта. Ха-ха. Може да се чудите защо аджеба не спя по това време ами кибича пред компа. И не намирате отговор. Е, и от мен няма да намерите. Вечерта празнувахме рожденните дни, ма то по-скоро е един ден, на двама колеги. Пих бира, пих вино, пих пинаколада. При това на гладно. Но най-много ме удари в главата среднонормално за мен парче торта. Като лаком гъз нямам проблем нито с малките, нито със средните, нито с големите парчета торта. Но тази торта… Беше уникално вкусна, най-вкусната торта която съм ял през целият ми живот. Тежка, плътна, толкова вкусен крем… чак ми прилоша докато я хапвах. Ииии някъде към 1.30 дадох заето и си легнах със замаяната си тиква.

В 4 се събудих свежарка и от 4 до сега бухлясвам(глагол имайки значение на : преструвайки се на бухал който гледа в тъмното).

И вече в 6.15  си имам една мечта и тя е бат Ицо да отвори лафката и да ида да си взема 2 кисели млека

А навън м’глата е такава, че ако тръгна гол едва ли някой ще успее да го разбере.

Хъ-хъ. Нещо скучно се получи тоя път.