Нашествието на идиотите

От днес започвам нова „рубрика“ в блога ми. Нарича се „По пътя“. Правя я с цел да пресъздам нещата които виждам около себе си когато съм на път. Или това което се случва, виждам и тн. Надявам се да продължавам да бъда толкова ентусиазиран да пътувам колкото съм и сега.

Къде на майтап, къде наистина на 27.01 трябваше да бъда в Сърбия за концерта на Смашинг пъмпкинс. Имах много голямо желание, но уви. Не се получи. За сметка на това на 27.01 бях в Перник. Култов български град който може само да смае и набие гостите си. Не, не се шегувам. Самият повод заради който бях там бе международният кукерски фестивал „Сурва“. Беше уникално яко. Какви ли не маски, участниците откровено се забавляваха, както и зрителите. Просто не мога да опиша обстановката, която видях. За пръв път бях в Перник и ми беше интересно да обиколя центъра за да видя що за град е този тъй известен град. Навсякъде има спомени от социализма. Рекламните надписи по сградите са от време уно. Приятен мил спомен за всички с хубави спомени от онова време. На мен лично ми харесаха тези фасади. Видях и култовия стадион на ФК Миньор Перник. Както и прословутия бял пернишки Голф 2, само че без тунинг. Самата пернишка регистрация е тунинг Изобщо град като град, заобиколен от планини и яко металургия. Малко време имах да обиколя и за това малко снимков материал събрах. Пак ще се ходи там така, че повече  тогава. А снимките от “сефтето“ на Перник ще кача в събота когато имам повече свободно време.

Интересното бе, че като се връщах от съдебна медицина видях първият си труп. Лежеше на пътя, явно бутнат от кола. И явно беше умрял. Едва ли щеше да си лежи там за удоволствие и помощ на дознателите да направят по-добър оглед. Стана ми тъпо. Апаратът ми бе в мен, но нямах желание да го снимам. Гадно е.

пс. Моля, научете се да карате. Вие може да сте следващите…

Слънчев гнил ден. Гадно.

Букет прекрасни рози, пристигащи всеки ден от неизвестността…
Бързи, страстни писъмца, които обещават света…
Нежно пожелание, всеотдайно обожание…
Един мистериозно влюбен мъж, който дава всичко и не иска много… само сърцето й!
Това вече беше нещо, за което можеше да мечтае…
Нещо, за което си струваше да рискува традиции, възпитание, дълг…
И то беше повече от нея самата!…
Беше всичко!
Има удоволствия, по-високи от цената, изкушения, с които си струва да се изгориш! А единственият начин да им се противопоставиш е просто като ги изживееш!
И тя не се поколеба.

 пс. Няма да ви кажа това от къде е. За да ви е гадно. Защото и на мен ми е гадно.

Защо ми е толкова сладко киселото мляко сутрин ??

Още един световен лидер бе заснет от „обектива“ ми. Е, то не че са много заснетите ама малко ли е. Кой друг 22 годишен човек може да се похвали с това че е бил на 5 метра от Джордж Буш и Владимир Путин. И Митко Бербатов

Та, Путин дойде, посрещнахме го и си замина. КГБ донесе малко слънце в иначе мъгливия софииски петък. Ама после си го прибра. И пак стана кофти.

Цял ден нагъвам мюсли и събирам сили да започна курсовата работа, която трябва да предам в понеделник. Има време

Кокосовите орехи още са непокътнати, за разлика от последните ми пари. И се чудя как така при преинсталация на уиндоус хп нямам инсталиран пейнт :confused:

Утре ще си угаждам с селфмейд пържоли и студена кола. Ако си свърша работата. Нали се сещата – за удовлетворение от свършената работа.