Публикувано в: По пътя
От днес започвам нова „рубрика“ в блога ми. Нарича се „По пътя“. Правя я с цел да пресъздам нещата които виждам около себе си когато съм на път. Или това което се случва, виждам и тн. Надявам се да продължавам да бъда толкова ентусиазиран да пътувам колкото съм и сега.
Къде на майтап, къде наистина на 27.01 трябваше да бъда в Сърбия за концерта на Смашинг пъмпкинс. Имах много голямо желание, но уви. Не се получи. За сметка на това на 27.01 бях в Перник. Култов български град който може само да смае и набие гостите си. Не, не се шегувам. Самият повод заради който бях там бе международният кукерски фестивал „Сурва“. Беше уникално яко. Какви ли не маски, участниците откровено се забавляваха, както и зрителите. Просто не мога да опиша обстановката, която видях. За пръв път бях в Перник и ми беше интересно да обиколя центъра за да видя що за град е този тъй известен град. Навсякъде има спомени от социализма. Рекламните надписи по сградите са от време уно. Приятен мил спомен за всички с хубави спомени от онова време. На мен лично ми харесаха тези фасади. Видях и култовия стадион на ФК Миньор Перник. Както и прословутия бял пернишки Голф 2, само че без тунинг. Самата пернишка регистрация е тунинг 
Изобщо град като град, заобиколен от планини и яко металургия. Малко време имах да обиколя и за това малко снимков материал събрах. Пак ще се ходи там така, че повече тогава. А снимките от “сефтето“ на Перник ще кача в събота когато имам повече свободно време.
Публикувано в: Дъра-бъра
Интересното бе, че като се връщах от съдебна медицина видях първият си труп. Лежеше на пътя, явно бутнат от кола. И явно беше умрял. Едва ли щеше да си лежи там за удоволствие и помощ на дознателите да направят по-добър оглед. Стана ми тъпо. Апаратът ми бе в мен, но нямах желание да го снимам. Гадно е.
пс. Моля, научете се да карате. Вие може да сте следващите…
