Нашествието на идиотите

Минаха празниците. За едни добре, за други зле, за трети 15-ти сутринта бе особено мхмурлиийска, за четвърти особено безпарична и тн. Важното е либов да има. И секс. Нали трябва да се множим. Щото ако не го правим тенденцията е скоро да сме малцинство в собствената ни държава. Както и да е. Животът продължава.

Аз лично бях в компания с приятели. Аз не празнувах нищо, като изключим че подарих на Владко валентинка подпечатана с червило и моите устни, но тава са факти които много много не ви интересуват

Денят бе хубав, топъл и реших да се разходя да видя какво е настроението на хората. По-скоро “жертвата” на която исках да попадна бе една много стара баба, която мнго пъти съм я виждал да седи на витринта на някой магазин и да продава рози. Който е от Пловдив съм почти сигурен че ще се сети за коя става дума. Просто исках да я снимам, а и поводът на деня предопределяше, че би била на улицата да изкара някой лев. Уви, не успях. Но за сметка на това хванах няколко други кадъра. Ето как видях празника през обектива си на 14.02.2008 година.

Джакпот! В идеално слънчевото време в този ден си беше направо златна мина да продаваш сърца-балони. Няма лошо. Кое само ми направи кофти впечатление.. Сините бутилки предполагам бяха с кислород. Или въздух. Почти все тая. И така си седяха напечени от не кой знае колко горещото слънце. Но духаше и вятър. И лично видях как една от тези бутилки падна. Слабите ми познания в този миг изкрещяха : Охаа! Бомба! Може и да бъркам. Не знам. Ама дано не стана така някоя приятна изненада. Та да ни изненада с гръм и трясък.

Най-често балони взимаха гимназиални порнозайчета. Или малки духалки. Или пикли. Хаха. Станах груб. Нека. Няма лошо. Та тези тийн кифли незнайно защо бяха решили че с такива атрибути по главата могат да бъдат интересни. Е, успяха. И те спечелиха една майна повече.

Едни опитваха да правят добро впечатление, а някои не бяха заинтересовани…

Други бяха излязи на разходка…

Барабар Петко с мъжете…

Други стояха сами…

А имаше хора, за които бе просто поредният ден…