Нашествието на идиотите

Да, петък вечер е. И щеше да бъде страхотна петък вечер ако не се бяха провалили плановете. Или ако имах захранващ кабел на проектор за 8мм филми. Щяхме да гледаме Ну Погоди! От лента. Със онзи олдскул ефект на картината, прескачайки и чувайки как прожектора бръмчи. Ама нямах кабел. И тези дни ще търся за да си направим това малко ретро удоволствие.

Вчера за пръв път разговарях с мормони. Бяха две сестри, едната уж българка, друата американка. Опитваха се да ме зарибяват а аз тънко да ги ебавам.  И явно аз спечелих защото близо час аз им задавах въпроси, а не те. И ми подариха тяхната свещена книга – Книгата на Мормон. Не я хвърлих единствено защото сметнах, че на сестра ми като етнолог би и била интересна. Не знам дали ще имам време и желание да чета точно това.

А иначе днес стана чудо. Хаха. Едва ли е от Божията намеса чрез мормоните от вчера. Днес за пръв път на пешеходна пътека ми се извиниха. Сигурно защото беше жена шофьорката. Блееше лелята и караше към пешеходната пътека без да гледа има ли някого или не. Та се стресна бая като ме видя пред колата й. Милата няколко пъти ми се извини. Патка. Като и изкривя капака аз изобщо няма да се сетя да и се извинявам, но по-добре така отколкото да ме напсува. За доброто взаимоотношение все трябва да се започне от някъде.

Приключих с “Ало, ало”. Много як последен епизод. Ама, че сте глупави! Най-якия сериал е това. И сега почвам друг. И той почти толкова култов. Кой не знае Ал Бънди? Кой не е слушал за него… Ахаха. Яко, яко!

И в интернет имам чувството, че дори и трудно всичко що има авторски права може да се намери. Хвала!