Нашествието на идиотите

Всеизвестни са сред приятелите ми кулинарните ми способности. Вчера сътворих още един шедьовър. Боворинков пай.

Главен консултант и пръв помощник - мама.

Но предисторията предшестваща тази вкусотия.

Рецепта от интернет. С доза съмнение дали изобщо ще се получи нещо като краен резултат, ставащо за ядене, пък не дай си боже да се каже “у-ля-ляяяя!” след като се опита. Но нали така се учи майсторлъка. Основният проблем – боровинките.  Като си има предвид че сме вече средата на 2008-ма и хладилната техника е доста напреднала може да се предполага наличие на боровинки. Чийто сезон хич не е по средата на юни. Ама нали по цяла година има замразени чушки, домати, краставици, ембриони, стволови клетки и всякакви други живи и не толкова живи организми. И боровинки. Ама нъцки. Покрай разправии с документи по полиции и съдилища, задръствания, сахарска жега обикалям аз за боворинки. И питайки хората ме изглеждат сякаш най-безочливо ги моля да им изтръгна някой вътрешен орган, я жизеноважен, я не. Ах, че нагъл.. пита за боровинки. Че къде е виждал той такова.. Никъде. И никъде. И всеки казва къде има. И на всеки му казвам къде вече няма със сигурност. Та сега е времето за антирекламата. Ако търсите боворинки в кваралния магазин – забравете ако не сте направили предварителна поръчка. По-вероятно е да намерите печеливш билет от Държавната лотария. Да, и тя още съществува. За разлика от наличието на боровинки. Ако пък си мислите че в “реномираната” марка “Била” ще ви се усмихне щастието жестоко грешите. Ще ви се усмихнат. Ама с насмешка. От там понечих да си купя лимон. Ама и лимон не си взех от там. Ахх как ги мразя тези магазини. Другата голяма верига – Сани. И на тях много им здраве. Освен че имали доооста голям магазин в “мол”-а Гранд нищо друго не можа да ме впечатли. А, да. Гумените крокодили. Които дъвчих в задръстванията и блъскайки си главата във волана къде да намеря боровинки. При други обстоятелства щеше да ми е по-лесно да ида до ХИТ-а в младост където знам че има. Знам Но не. Друг търговски гигант – кауфланд. Навсякъде почти политически лозунги възхваляващи магазина си, които критикувах мърморейки си и с някоя друга псувня заради това че се разкарах до другия край на града напразно.  И за съжаление пак Метро спаси положението. Там намерих. Евала. Добре че не търсих животоспасяващо лекарство. А някаква глезотиийка като боровини през юни. И след усиленото търсене се прибрах където бе сътворен. Че даже беше и вкусен. И ако решите да си правите, то го яжте със сладолед. Обстановка и компания - по желание.

Ако решите да правите нещо – правете го с домати. По-достъпни са