Публикувано в: Нощни приказки
Мир. Любов. Разбирателство.
Публикувано в: Фото
(обърнете внимание на заобикалящите ме автомобили :lol: )
Публикувано в: Дъра-бъра
20 декември е. сняг още няма. а следващият сезон на „Декстър“ ще дойде през септември 2009-та. и ако това не е някакво гадно китайско проклятие та на!
Снощи бях на коледно парти. Пийване, хапване, гръцка музика и тн. Всичко както си му е реда за коледно парти.
Имаше и дъвки. Със опаковка, която би била идеална за опаковка на презервативи. Сами се досетете защо 
Не са на някоя куча марка, а на Haribo.
Публикувано в: Дъра-бъра
вече съм в коледна ваканция.
изумявам се от наглостта на моите така обичани граждани (или мислещите се за такива) на китната ни столица. на въпрос към шофьор на автобус от градския транспорт дали има билети получих отговор : не обичам да продавам билети. нека някой ми го обясни. моля. човекът не обичал… и аз не обичам да си плащам билетите ама го правя нали.. все пак той го има като задължение. мамка им селяндурска!
чакам да завали сняг. казват че скоро щяло да има.
остана 1 седмица до коледа и 2 до нова година.
оставиха ни сами с моята половинка в кафе. собственикът каза тръгвам си, чао. и си тръгна. няма охрана. няма камери. няма сервитьорки, няма бармани. само ние двамата. и така близо час. хаха бахти якото 
и така…. дъра бъра дъра бъра. хо хо хо и бутилка ром
Какво да кажа… Освен, че ме е срам. Аз съм Владо и уча за аграр. Или поне ми се иска. Само и само да не ме свързват с такива …
Публикувано в: Дъра-бъра
След поредните декемврийски празници, в случая студентските декември продължава. Слънчев и студен. Има 12 дена до Коледа, а няма никакви изгледи за такава. Едно време каква Коледа имаше само…. Снегът беше почти до кръста, беше хубава снежна Коледа. А сега…
Но не това ми е мисълта. БДЖ са преминали психическата бариера от 2 часа за влака София – Пловдив. И по-конкретно – ускорените бързи влакове. След 14 декември, когато влиза в сила новото разписание може да се види, че за тези ускорени бързи влакове е дадено по 1.57ч. и 1.59ч. за това разстояние. Което е… малко чудо. И то преди Коледа. Нямам търпение да го засека със собствения си часовник.
И въпреки всичко продължавам да мразя и псувам най-кирливата фирма – БДЖ.
Публикувано в: Дъра-бъра
или какво не прави един отчаян човек.
7.30 сутринта. централна гара Пловдив. има възгледи най-накрая новопоявилото се слънце по нашите географски ширини да изгрее и под тепетата, след като цяла седмица упорито се бе настанила кофти мъгла. влакът закъснява с 10 минути. пълно е с пенсионери. странно. нали нямат пари. а ползват все скъпите влакове. тези, за които на мен ми се къса сърцето за да дам пари за билет. удобно е, факт, но цената хич не е удобна. друг факт.
влакът пристига. започва бутаница. нали и да е празен влакът пак ще има бутаници. малкото хора се качват. в полупразният влак започват скандали за местата. въпреки че в цента на билета е включено запазено място. ама кой да го знае. следват инфантилни писъци – срещнали се стари познайници. в следващите 10 минути чувам трогателни писъци. и си мисля, че след малко на едната ще й дойде в повече и байпасът и ще изключи. тогава да му мислим. тръгваме. скучен до болка път. пристигаме в софия. там слънце пече. приятно е. като забравиш че си в софия. правя груба грешка като се качвам в 413. 305 ни изпреварва още на първия завой. Пътувам близо час, изнервен, нямащ време. Бързам да си направя контролната и да се омитам от софия. ама какъв съм и аз.. за една контролна до софия.. тъпанар.
приключвам с писането и се омитам. имам малък шанс да хвана бързия влак в 13.40. да ама не. баш когато трябва няма и таксита. и тяхната мама. с въздишка отчаяние се качвам в 313. Ще хващам пак скъпия влак но за сметка на това ще вися преди това на гарата час и нещо. пристигам на гарата. същата мизерия както винаги. един от бакшишите-обирджии маха обозначителните си стикери от колата. заради тях сигурно наложиха 250 хил. глоба. малко са им, да ги еба и тях. влизам и виждам, че на таблото има влак за пловдив. пътнически. само съм чувал за легендите за пътническите влакове. че спират където видят керемидка и козичка. рискувам. взимам си билет. влакът тръгва след по-малко от 5 мин. хубаво. поне не губя излишно време. поне влакчето е хубаво – мотрисите на сименс – дезиро. сядам точно до кабинката на шофьора. а-ха да вляза вътре и да отвлека влака. на седалката срещу мен – видимо простовато хлапе. ученик в гимназията. тъп ми се струваш пич – казвам си. слуша музика от телефона си. на врата си има малка опашка, с 2 изрусени краища. и половинка сърце с надпис best friend на вратъ си. ха такива неща отдавна не съм виждал да си разменят момиченцата в 3-ти клас. вече съм убеден в тъпотата на този, когато му звъни телефона. от разговора става ясно, че съм прав. тъп е. много. футболистче бил. а-ха. тогава му поглеждам краката – с маратонки копие на някакви си калеври. черни със златни глупости по тях. от телефона му какво ли не се чува. „море от любов“ на бтр. странно. дали българския футбол няма да се намери втори Георги Христов – футболист да слуша рок. надали. бясни чалгии, бели ружи, 2,3,4 и прочие тъпотии. ясно викам. ще трябва да го търпя. той пък чак до септември. ужас. почти целия път. Заспивам. Събуждам се – ихтиман. там култово. слизат мангалите и тичат. за кво тичат пък тия?! има 2 каруци. и всички тичат да се качат в тях. и успяват. 40 човека в 2 каруци. Не знам как успяха, ама се качиха. навсякъде стърчат ръце, крака, глави. и ромски усмивки. колко му трябва на човек да бъде щастлив? адското пътуване продължава. усещам схващане на крайниците ми. минаваме стамболийски. преди стамболийски мирише на стамболийски. след стамболийски мирише на пловдив. движим се по разписание – някъде около 3 часа цялото пътуване. спираме на предпоследната спирка. и там седим близо час. повреда имало – разправя машиниста. ще чакаме. гледам в линиите пред влака. поне 6 семафора светят в червено. и от някъде избухват искри. бах му мамата. кондукторите се шегуват. минава онзи експрес, който не исках да чакам близо час и половина. ха, брех че бърз, настигнал ни. и ни изпреварва. wtf?!? ние продължаваме да чакаме. чакаме. чакаме. 40 минути чакаме. кондукторите са бясни на диспечера. питал дали са се качили пътниците на експреса. ама пита след като експреса тръгнал. те се мръщат. щели да му го върнат. като запорят всички влакове. брех, тези имали голяма власт. ето откъде идвали закъсненията на влаковете. имало хора за хисар, карлово, димитровград, обратният влак за софия.. всички щели да ни чакат. имало хора за тези влакове. не можело да си изпуснат връзката. демек заради този влак други няколко висят и чакат. хаха забавно. след близо 50 минути висене тръгваме. пристигаме с час по-късно. общо 4 часа. за разстояние 156 километра се пада по средно 40 км в час. умопомрачителна скорост.
за 4 години не се бях самоубивал толкова ритуално. но ето че го направих. и съжалявам. не искам да поглеждам влакове скоро време. но ще се наложи. мамка му. и на цялото бдж също. мръсна и долна фирма!!!
Публикувано в: Дъра-бъра
Събуждам се. Календара показва 5-ти декември. Следващият лист е на януари 2009-та. Странно. Прекалено бързо мина тая 2008-ма. Навън бебешкосиньо небе, слънце. До прозореца липа с изсъхнали и наполовина окапали листа.
Във Велико Търново 29°с.
Нещо е сбъркано. Едно време какъв декември месец имаше само….
Публикувано в: Дъра-бъра
Забравете за онзи противно сладникав с гейски вид актьор Леонардо Ди Каприо. След „Catch me if you can“, „Blood diamond“, „Departed“ и снощния „Body of lies“ се очертава голям брой филми с Лео, които харесвам. Човек ще започне да си мисли, че и него харесвам. Хаха.
В Титаник беше противен. Сега е мъжкар с твърд характер. Суперченге. Като порасна ще стана като него
