Публикувано в: Дъра-бъра
Както всяка Коледа и през тази майска Коледа дядо Коледа е боклук. Тази вечер!
Настана време предизборно и се отвориха торбите с лъжи.
Днес се изцепиха иникално. Лъжат по-добре от дърти цигани. Как се стига от София за Пловдив и обратно за 40 минути? С БДЖ!
Първата ми реакция беше – Да, след 1000 години.
Изобщо има ли някой който да повярва на този Пинокио?!
Официално ще внеса предложение село Орехово да бъде прекръстено на село Детелиново.
За това по-късно.
Изкарахме 2 дена в къща за гости „У Нико“. Едно наистина разкошно място за почивка, където човек се чувства като цар. Собствениците Николай и Руми, както и Вальо откликват и на най-големия каприз, на който може да се угоди. Къщата е в началото на селото, доста добре оборудвана. Има саунта, стая за масаж и вана. Ваната е много удобна. Казвам го от личен опит. Навсякъде има кожи от различни животни. Най-вероятно убити от зверовете на стопаните – Кара и Шуши.
Кара е най-хубавото куче, което съм срещал. Не изпълни само една моя команда – да се качи в багажника на колата.
От Детелиново отскочихме до Чудните мостове. Там си е все същата чудесия. Чудни мостове, чудни пътеки, чудни гори, чудни реки, чудни скали, чудни кучета… Там обаче искат пари за паркинг когато паркираш под дърветата успоредно на пътя. Пречи им защото така се заема място за 2 паркирали перпендикулярно на пътя коли. 2 пъти по-малко такси. Карахме се с таксидиота кой знак какво значи. Келеши. В близките 5 години няма да ида там отново.
В началото на Нареченски бани откъм Смолян има капанче „Соленото изворче“ което на външен вид не може да ви грабне. Но предлагат уникални мекици като пици за 4лв. бройката. Изглежда скъпо докато не видите самата мекица. Бях гладен, не можах да изям повече от 1 и няколко залъка от втора. Ако имате път отбийте се там и хапнете доволно.
И от всичко най-много ми хареса в село Детелиново са детелините. Бяха навсякъде, по много, големи, малки.. Четирилистни! С Аничка събрахме около 30. Още близо 10 бяха от градината в Бачковския манастир. Хората искаха и те да намерят но уви, не намираха.
Като цяло добра програма за един петъчен следобед и една слънчева събота.
Публикувано в: Дъра-бъра
Да, днешният ден беше мазничък мазничък. Иначе казано – нещата си дойдоха на мястото. И най-важното – научих нещо полезно, което може да ми свърши работа и в бъдеще.
- след снощните катаклизми с лаптопа днес успях да го подкарам без преинсталация нито форматиране
- научих че съществува windows PE който помага в проблеми като моя
- всяко зло за добро – обнових ОС, която така или иначе исках да сменя но идеята да преинсталирам и да качвам всичко наново…
- с новата версия на ОС успях да подкарам най-накрая видеоедитора на Сони – най-каръшкият софтуер досега – 6 неуспешни опита и 4-5 тествани версии
- само Киро още го няма…
Та за сега това.
Публикувано в: Дъра-бъра
Е, мамка му!!! Започна се още от края на седмицата. Въпреки, че имах повод за усмивка от новата ми придобивка, то радостта отлетя толкова бързо колкото и дойде. За придобивката ще пиша по-късно.
Какво се случи:
- прецакаха ми се слушалките на мп3-ката. сега съм без музика. ужас!
- изкарах един страхотен-жесток-уникален уикенд!!!
- и за десерт прекрахме следобеда на пикник сред гората
- и цялата идилия умря – както лаптопа, който не иска да запали и тътнещите земетресения през неопределен период от време.
Вместо да се наслаждавам на допълнителният ми ден почивка то трябва да търча цяла сутрин да се занимавам защо не запалва тъпия лаптоп. Искам си снимките от него пък.
Уф.. тъпа неделя.
Публикувано в: Дъра-бъра
През уикенда се заприказвахме за доброто старо време на нашето детство и за малките ни радости в живота. Като резултат се разрових из гардеробите и го намерих. Всяко едно дете от моето поколение искаше да има видео игра. Нормално, преди компютрите, дори и Правец, бяха кът. А видеоигрите бяха сооо фешън.
Колко сменени джойстика, изхабени нерви, усмивки, смях, идилия в неделя по обяд в семейството…
Ех, колко спомени. И все още работи 
Публикувано в: Дъра-бъра
Стана това, което най-много мразя. Скапаха ми се слушалките на плейъра. Сега трябва да купувам нови или да си ги оправя. Предпочитам вторият вариант, за който утре сутрин ще подпалвам пак поялника.
А иначе Федерер най-накрая победи Надал. Алелуя! А другата седмица започва Ролан Гарос.
През изминалите почивни дни с моята мила рошла се разходихме из близките до Пловдив крепости. Първо се качихме до Асеновата крепост. Хубавата гледка бе по пътя за Асеновград, където се бяха запалили жълтите пожари.
Асеновата крепост си беше все същата, като изключим навалиацта от народ йекащ, мякащ, крякащ и тн. Дори имше и паркирали като идиоти 
. Горе снимахме и се снимахме.
Оттам тръгнахме към Перущица, където преди това никога не бях ходил.
По пътя имаше и такива природни картинки
На паметника на Перущица също снимахме и се снимахме.
В близко време ни чакат интересни посещения по ниско и високо, но за тях – когато им дойде времето.
