Нашествието на идиотите


отговор
септември 29, 2006, 2:11 pm
Filed under: Дъра-бъра

Да!!! ЙесТ!!! 2 ВКР ! Тоест.. Втори Висш Редовен Курс!  Най-накрая ! Яхууууу!!!!!

Advertisements


въпрос
септември 29, 2006, 1:58 am
Filed under: Дъра-бъра

Дали?



Усмивка
септември 26, 2006, 1:06 am
Filed under: Нощни приказки


всички говорят…
септември 19, 2006, 1:21 am
Filed under: Нощни приказки

Ден… някой подред си, в който не мога да спя. Дали не съм хванал безсънната болест ? Може би… Никак не е приятно да получаваш нервни тикове, опитвайки се да заспиш. Дали ако продължава така ще полудея ? Несъмнено. Започнаха да ми се привиждат някакви странни неща. Усещам, че целият ми живот е странен. Не би могло да бъде по-объркано, по-хаотично. Дали съществува някаква подредба ? Дали ще се промени денят ми ако не се кача на автобуса за вкъщи, дали ще се промени ако се кача на грешен автобус? Очите ме болят. Някаква лайняна малка гад се е възползвала от сладостта на кожата ми и сега имам обриви. Очаквам в мен да се развие някоя гад от типа на Пришълеца или Хищникът. Каквато и да е  гад, ще я изкарам .. из отзад.

Не ми харесва. Не искам това, което се случва в главата ми. Не е полезно за здравето.

Успях да взема единия изпит. Добре го взех. Сега остава по-шибаният. Мамичката му!

Работата наистина не ми харесва… Нито да се наспивам успявам, нито да се предпазя от излишни глупости. Може би за пръв път в живота си не искам да ми се случва нищо интересно. Въобще. Искам да бъда забравен от всички. Но уви… не става номера, за съжаление.

Който и да е там, някъде там е… и приказвали… 



без заглавие
септември 17, 2006, 3:53 pm
Filed under: Дъра-бъра

Още една безсънна нощ. Беше ужасно. Дали полудявам?? Най-вероятно. До сега не съм имал подобно преживяване. Чак очите ме боляха и не можеха да заспят…

Намерих си тефтер, в който бях писал някакви щуротии, когато са ми идвали на ум. Силно казано стихове. Доста силно даже. Някои са хубави. Други са ужасни. Ще си ги изкарам някъде на чисто. Има от преди година. Мисля, че тогава започна всичко…

😦



01.34 AM
септември 17, 2006, 1:46 am
Filed under: Нощни приказки

Безсъние. По-добре отколкото да сънувам. Хаос. И малкото ред вече е анархия. Буря от мисли. Не знам къде се намирам. Исках само да постна следното. Песен на The Dresden Dolls, която успях да сваля с 10000 зора. Хубава е. За съжаление…

i love you like a brother
and i love you like a child
and i love you like a lover
and i love you dumb and colorblind
and i love you like a mother
even after all you’ve done
and i love you like no other
but i know
youre not the one…



Проект „Хаос“
септември 16, 2006, 2:39 am
Filed under: Нощни приказки

Не пиша. Имам идеи. Нямам време. Нямам настроение. Имам време за губене. Погледи. Усмивки. Зли очи. Детски къдрички. Спомени.

Какъв съм бил аз преди. Какъв ще бъда? Гледам се в огледалото и се виждам с мустаци. Не се харесвам с мустаци. Изглеждам стар. Не искам да съм стар.

Тъпо ми е. Радост ми носи само Малкълм. Ще изгледам всички епизоди и толкова. Ще си прочета пак хрониките, и пак толкова. В главата ми е хаос. От подредени мисли, до разбъркани мисли. От хубави до лоши. От полезни… до безполезни.

Има ли всичко това смисъл? Цялото главоблъскане дали си струва. Не зная. Нещо ми подсказва, че не искам и да знам.

Започвам да се изнервям от цялата гадост в България. Мамка му! fuCk! Не знам какво е значението на „патриотизъм“ и „национализъм“, но знам че тук в България всеки яко мизерства за сметка на останалите. Хване ли се за влака на облагата, бута всички опитващи се да се качат. Както казва Спасов „гладни въшки“. Всеки гледа да те прецака, не заради самата облага от прецакването, а заради самото прецакване… Не ми се стои тук. Сигурно звучи като многото други млади българи, които искат да идат някъде другаде. Знам, че няма да е лесно. Знам и какво е там. Бил съм и съм видял, че там забавлението е вечерните новини. Но не ми се стои тук, където блъскат майка с дете в количка, където блъскат хора на пешеходна пътека, където се гаврят с теб едва ли не по закон, но за какви закони се говори щом самата Конституция не се спазва… С какви очи гледат хората, които контролират държавата, като гледат обстановката на улицата… Мизерия…  Не желая да гледам подобни неща. Не желая да съм статист в някакъв филм на ужасите, които свободно да се снима без реквизит и декори.. естествено в България… Хах, колко двузначно звучи…  Ще ме нарекат предател ? Може и такъв да съм. Не съм предател, дори и да ме обвинят за такъв, никой не може да ме обвини в това, че искам да живея добре. Да ям хубава храна, да се обличам добре, да съм добре…в България. Трудно,а? Определено.

Мисля и мисля. Гледам. Доказвам сам на себе си. Виждам любимите ми хора, мисля си какво ли ще е без тях… Да я няма майка ми, която да ми каже, че съм маймуна или говедо,или и двете заедно,след, което да ме прегърне, без баща ми, който да ми каже същото нещо, което ми е казал 3 вечери подред, без сестра ми, която за пореден път да ме ядоса с невинната си простота, без Ботьо, който пак ще ходи на пазар с туба в ръка, без Мечо Бей, който да каже по нещо за религията си, без Павел, който да снимка всеки кадър от живота си по 24 пъти, без Ора и братовчед ми, с които да побъркваме персонала на Строежа, без много други.. важни и малковажни. Нищо няма да е същото. Аз няма да съм същият… Това няма да съм аз.

Гори. Дървета. Клони. Листа. Птици. Вода. Пещера. Скали. Реки. Тъмнина. Тишина. Тъмнина. Самота… Хаос от мечти…