Нашествието на идиотите


хепи уикенд, нот хепи уик енд
ноември 27, 2006, 12:52 am
Filed under: Нощни приказки

Измина още една седмица от, според мен, небезинтересния ми живот. Малко, а дори изобщо не съм блогвал. Нямам желание за това. Измина поредната кратка (така ли?) софийска седмица. Така реших, така и направих. И не съм сбъркал. Последният път като направих нещо подбно претърпях пълен провал. Времето ме убива в София. Времето ме смазва в Пловдив. Ту е в излишък, ту е в недостиг. Отвратително е. Мисля как да си взема малко почивка преди да започнат гадните Коледни празници и най-вече преди сесията.

Успях най-накрая да си получа шофьорската книжка. Алелуя!!! Евала! От 23.11.2006 г. официално съм шофьор. Днес дори практикувах, при това не чак толкова зле, колкото си мислех. Дори и вече имам на сметката един изпуснат червен светофар 🙂 но за това, че го подминах нямах голяма вина. Друго щеше да е ако бях помел някоя баба…

Следва още една пълна седмица в софийското поле. Или в сбирщайна. Пак едни и същи приказки… кога ще спре болката?!

пс. аз не съм емо, аз съм владо!



Апокалипсис
ноември 21, 2006, 5:18 pm
Filed under: Дъра-бъра

Попаднах на нещо, което много ми хареса в сайта на СлакПак и искам да го публикувам. Ето го и самият текст.

Апокалипсис сега: краят на света в София, скоро и в други градове

След като прекарах няколко зловещи безсънни нощи, обграден от първи издания на Нострадамус и Тери Прачет, стари броеве на Теохороскоп и Нощен труд, карта на София от 1962 година, едноок черен котарак и кристален аквариум, пълен с Финландия, получих страховити резултати: най-вероятният вариант за Апокалипсис 2000, live in BG. Ден първи

Екипът археолози от БАН, които проучват руините на средновековна Сердика под Халите, за пореден път слиза под земята, мърморейки нещо за майката на Софиянски. Една млада археоложка попада на голяма каменна плоча, на която на арамейски пише, че откриването й ще доведе до ужасни прокоби. За съжаление, никой от археолозите не знае арамейски, така че плочата е зарязана под Халите и археолозите отиват в близкия китайски ресторант, за да празнуват и да се опитват да свалят младата археоложка.

По същото време един от служителите на хижа „Алеко“ на Витоша излиза пред хижата, за да провери външната температура. Служителят така и не успява да стигне до термометъра, защото от Черни връх се отделя гигантска снежна маса, профучава по източния склон, като помита всичко по пътя си, и се стоварва върху Симеоново. Докато сеизмолозите се опитват да разберат какво е предизвикало лавината, Витоша изригва като действащ вулкан и лавата погребва Бояна, околовръстното шосе и Института по сеизмология. Задръстването на околовръстното спира голяма колона ТИР-ове с хуманитарна помощ за жертвите от неотдавнашното земетресение в Перник.

Минути по-късно от „Сан Стефано“ на „Евлоги Георгиев“ изскачат няколко коли на телевизията, за да отразят изригването на Витоша. Те не стигат доникъде, защото точно в този момент от Малък градски театър се надига мощна (и напълно необяснима) приливна вълна-цунами с височина двеста метра, която преминава по канала на „Евлоги Георгиев“ със свръхзвукова скорост и отнася НДК в посока Борово. Едно 94, пълно със студентчета, е подхванато от цунамито и запратено точно върху будката за пуканки на спирката на Орлов мост.

София замръква обсадена от новинарски екипи на CNN.

Ден втори

На сутринта жителите на Зона Б се събуждат с писъци, защото кооперациите им са покрити с живи завеси от някакви тъмни неща, които мърдат. Това всъщност са гигантски скакалци-човекоядци, които се движат на ята и оглозгват всичко по пътя си. Докато скакалците глозгат жителите на Зона Б, от Перловска река изригват жаби-мутанти, които се движат на глутници и ядат скакалци. Неоглозганите жители на Зона Б така и не успяват да си отдъхнат, защото отрядите за светкавично реагиране на „Гражданска защита“ отцепват целия район и го бомбардират с напалм, за да спрат заразата.

В ранния следобед едно земетресение срамежливо унищожава Факултето, но никой не му обръща внимание.

Президентът поема към сградата на телевизията, за да обяви извънредно положение, но точно тогава от небето пада станцията „Мир“ и смачква сградата на телевизията. Президентът свива рамене и се връща обратно в Президентството.

Ден трети

Всички репортери от новинарските екипи на CNN се събуждат около 7:30 с прерязани гърла, изхъркват въпросително и умират. На някои от камерите, които по случайност са останали включени, се виждат неясни сенки със сериозно лицево окосмяване, които скачат от репортер на репортер, размахват окървавени сатъри и псуват на сръбски. Никой не поема отговорност за атентата, но Бил Клинтън за всеки случай праща няколко бомбардировача Б-52, за да бомбардират Овча купел. Единият от бомбардировачите е свален от жител на Овча купел, който хвърля по него гегата си. Останалите обаче продължават унищожителната си мисия, като взривяват по-голямата част от Овча купел и Красна поляна, както и телевизионната кула на Копитото.

Петър Б. от Княжево, бивш бригадир от АЕЦ „Козлодуй“, изпива кило ракия и взривява критичната маса активен уран, която е отмъкнал грам по грам по време на 20-годишната си кариера в станцията. Княжево изчезва от картата на София, която и без това не е в цветущо състояние.

Жителите на Перник, които продължават да чакат хуманитарната си помощ, стават леко нетърпеливи.

Ден четвърти

Към обед в Софийско поле за броени минути се поражда мощна антициклонална вълна, която се сблъсква с топлия фронт, предизвикан от ядрената експлозия в Княжево (вж Ден трети). По ръба на вълната се завихрят десетки торнада с унищожителна сила, които помитат „Младост“ 1, 2, 3 и 4. Един автобус 213, вдигнат от торнадото на Цариградско шосе, прелита по цялата му дължина и се забива по средата на хотел „Плиска“. Хотел „Плиска“ се счупва на две, горната му половина пада върху магистралата, пробива я и смачква всичко живо в подлеза. Образува се огромна дупка, в която през следващите няколко часа падат и се взривяват всички маршрутни таксита.

Неизвестно лице изсипва няколко килограма стрихнин в изворите на Горна баня, където се бутилира минералната вода.

Пред сградата на НАТФИЗ каца космически кораб, пълен с влечугообразни пришълци, които нахлуват вътре, избиват артистичното бъдеще на България, изнасилват го и накрая го изяждат. [Без Йоана Буковска, която не е там, защото имат свободен час при Баташов.] Пришълците напразно се оглеждат, изскачат обратно на „Раковска“ и нахлуват в театър 199. Там най-сетне откриват Баташов и се занимават с него много продължително.

Ден пети

София осъмва залята от вълни протестиращи граждани на Перник, на които им е писнало да си чакат хуманитарната помощ (вж Ден Трети, Втори и Първи). След епизодични схватки по барикадите, издигнати от ултрасите на Левски в Лозенец, перничани сломяват съпротивата им и се събират на жълтите павета пред Народното събрание, за да протестират. Президентът поема към Народното събрание, за да им държи реч. Междувременно един от лидерите на перничани подхваща призива „Кой не скача е шопе“, жителите на Перник започват да скачат и продънват жълтите павета, при което се сриват в строящия се тунел на метрото под булевард „Руски“ и подлеза на Университета. Силите за самоотбрана на българското гей-движение, които по същото време провеждат извънредна конференция в Спартакус, изтълкуват това погрешно и избиват голяма част от жителите на Перник с незаконно притежаваните си оръжия, преди последните да ги счупят от бой. Урсула загива трагично и красиво.

Президентът свива рамене и се връща в Президентството.

Ден шести

В късния следобед от спирката на метрото на „Опълченска“ изскача Годзила и с гигантски крачки поема към Борисовата градина, за да снесе яйца в езерото Ариана. По пътя обаче променя решението си, завива по „Витошка“ и опашката й оставя диря по фасадата на Шератън. Годзила преминава по протежението на „Витошка“, избушва магазина на Ести Лоудър и спира на пресечката с „Патриарх Евтимий“, за да се полюбува на гигантското езеро, в което се е превърнало пространството около НДК след цунамито от Ден първи. После прави крачка напред и я блъсва космическият кораб на влечугообразните пришълци, които най-сетне са свършили с Баташов и доволни си тръгват. Годзила загива на място.

По същото време лъвовете пред Националния исторически музей внезапно оживяват и левият с тътен пада по гъз, защото е изобразен в крачка, която никое животно на четири крака не може да изпълни. Десният го поглежда учудено, поклаща глава и се отправя към Орлов мост, за да изяде оживелите орли; обаче така и не стига дотам, защото пред бившия Партиен дом го сгащват оживелите лъвове от Лъвов мост и го разкъсват.

Ден седми

Диджеите от Метрополис си прасват среща в Блейза, за да се разберат къде да преместят ексклузивното си парти Технокалипсис (Космосът трепери), след като планираната зала „Христо Ботев“ е потънала заедно с остатъка от Студентски град в блатото, на което отново се е превърнал. Блейза обаче го няма, защото духът на Александър Втори предишната вечер се е явил на барманката с къдравата коса, за да й нареди да взриви Блейза веднага щом отиде на работа.

В крайна сметка партито започва в зала „Фестивална“, въпреки слуховете, че Слатинският редут всъщност е гърбицата на гигантско праисторическо животно, което ще се пробуди точно в дванайсет на последния ден от Адската седмица. Събират се около 8000 рейвъри, които до един си купуват екстъзи от един и същ дилър с дълъг черен шлифер. Час и половина по-късно всички рейвъри се превръщат във вампири, изкатерват се върху пулта на диджеите и за секунди им изпиват кръвта. (Стивън им отнема малко повече време.) После продължават да танцуват, защото от музиката изобщо не си личи, че диджеите вече ги няма, и след няколко часа екстъзито ги пуска и те умират.

В 23:59 Президентът излиза по радиото (телевизията я няма след падането на „Мир“ от Ден втори) и обявява края на света в София. България ликува. На никой друг не му пука особено.

 Найс 🙂 Да живей Перник! Хвала на перничани! Аахахах. Лудница! От доста време насам не бях се смял толкова на простотия в интернет.



слънце
ноември 16, 2006, 10:13 am
Filed under: Дъра-бъра

Напоследък не пиша. Не знам защо. Може би не ми остава свободно време да пиша.. А боже би нямам настреоение. Вече почти цяла седмица изкарах в София. Първата цяла седмица в София. Не е кой знае какво. Адски тъпо е. Какво се случи през тези дни… по-значимите неща – лека-полека започнах да си стягам профила в MySpace. Нещо ми куца основната идея за визуализацията. Работя си по уеб сайта. Част по част стават нещата. Но и там не ми остава много време. Яко ме тресе главата. Утре ще се опитам да си взема шофьорската книжка. Дано да успея! Може и да направя екстремно спускане през уикенда. Очератава се хубаво време. Приятно изкарано, разбира се.

Пропаднаха плановете ми за 8-ми декември – Студентския празник. Се едно. Голям праз. Тъпо се получи, но както и да е. Въпреки, че има още около 20 дена до тогава, всичко живо се е побъркало да резервира, да капарира и да фалира. Капути. Аз пък мисля за Нова Година. Според първоначалните планове ще бъде убийствено яко. Но… има време до тогава.. тамън месец и половина.

Спасов си прекара интернет. С кабел. Скоро ще си пусне пак интернет. Тоя път без кабел.



добро утро, 5 текили!
ноември 10, 2006, 8:47 am
Filed under: Дъра-бъра

Още един дълъг мъчителен ден. Около 05.20 ч. бе подаден сигнал за тревога. То не беше паника, то не беше чудо. Само с малката разлика, че тази година нямаме задачи и не трябва да тичаме да се снаражаваме и да обикаляме в студа, а просто да поспим още час и да минем да се видим по-рано от обичайно в нашия кабинет.  Сутрин рано за закуска – БПТ. Здрава тренировка придружена с интересна лекция. Завършила с благодарствена молитва към Господ.

Следобяд открихме сезон 2006/2007 в „Строежа“. Да, не съм сбъркал. По обяд беше. Там беше и люмибият ни барман. Този, който най-много обича да пие с нас. И след трогателната молба да поръчаме нещо различно от кафе резултата беше на лице. Tequilla Senyor! Или както се пише.  Като доброто старо време, в различен час от деня, в намален състав. Жалко, че братовчеда го няма, но…

Умирам от болка, всичко ме боли, гадно е…



Корабен дневник
ноември 9, 2006, 1:46 am
Filed under: Нощни приказки

Понеделник : дестинация Пловдив – Пазарджик – София.

Ворник : дестинация София – Пловдив.

Сряда : дестинация Пловдив – София.

Не е зле, а? Като за 3 дена стига толкова. Лошото е само, че баща ми разбра са присъствието ми в Пловдив, а не биваше. Защото не се видяхме изобщо. Естествено, че и аз имам вина в тая работа, но така се случи сега. Другият път пак така 🙂 Днес на 8-ми ноемрви уж имам професионален празник – празник на полицията. Не го чувствам хич даже. Днес имен ден имат и инж. Соколов, Михалина, чичо Ангел и.. други знайни и незнайни именници, да им е живо и здраво името. И времето беше топло. Възмутително топло, само където нямах работа и нямаше за какво да обикалям навън, за това проспах хубавото време. Е, не цялото разбира се, но поне част от него. Утре ще е ден за почивка. Може би ще съм сам в стаята и ще има душевен мир и спокойствие. Както казва Ванката „Йест!“. Майче е време да лягам, понеже утре ще ставам рано за час. Лека нощ!



Криц
ноември 6, 2006, 3:50 am
Filed under: Без категория

Сестрата на Павката. Прави най-уникалните снимки. За разлика от брат си. Няма такава душичка, толкова миличко създание като нея. Много е зла на таблата за „Не Се Сърди Човече“ – там не прощава. Дори и на мен 🙂 Нейните снимки за върхът. Има хляб в нея. И в Павката има, ама типов. Пък и е красива, нали ?

  



Спасов
ноември 6, 2006, 3:13 am
Filed under: Фото

А Спасов – президент! Але, алеее!! А Спасов-президент!!! Мечо има си кожух и за туй не му е студено. Спасов пък си има пуловер. И пушка. И ако му стане студено мечо ще почива в при баба Меца Стръвница. И Спасов ще има мечи пуловер. Малкото му име е Димитър. И е много хитър. Не яде сланина. Религията не му го позволява. И ракия не пие. Като няма. Обича книги и вестници. За да ги връща. И бижутерия от бакър и халумин. И тях връща. Девизът му е „Грам по грам – килограм!“. Кара мотор. Иска му се да кара. По-често пада. И кашля. И някой му е ял от попарата. И носи обувките на малкия Мухльо. Отскоро води праведен живот. Ни пие, ни пуши…  Ще го  копаме скоро. Дано само майка му направи житото както трябва, че после и нас ще копат. И каквото и да правим.. все Спасов ще стане президент, така че гласувайте за бюлетина н.8 -> СПАСОВ – ПРЕЗИДЕНТ!