Нашествието на идиотите


Край
декември 31, 2006, 3:28 am
Filed under: Нощни приказки

Часът е 2 след полунощ на 31 декември 2006-та година. Последният ден на 2006-та година. Утрешният ден е исторически. Тъй де… за тази дата ще изпитват бъдещите учители по история. Уж ще е по-добре като България е член на Обединена Европа. Не знам, лично аз нямам мнение. Някак си европейското е на заден план в очите ми. Очакват се големи празненства. Големи очаквание, големи надежди. Но има една приказка, че големите планове най-шумно се развалят.

Гледах два страхотни филма днес – „Шоуто на Труман“ и „Изкуплението Шоушенк“. Едни от най-великите. И един не чак толкова велик, но от него също извадих мъдри мисли – „Гринч“.

Напът са да отминат най-чаканите празници за годината. И само след 2 седмици няма да остане спомен от тях. Не са важни подаръците, които сме получили за Коледа, а е важно да бъдем заедно. С хората, които ни обичат и подкрепят. С хората, които топлят сърцата ни. Само след 20 часа домът ми ще бъде празен. Може би в синхрон с душата ми. И тя е празна. Но пък очите са ми пълни със сълзи. Виждам луната през прозореца. Въпреки че няма пълнолуние, свети ярко в тъмното небе.

Отминава една, смело мога да кажа, гадна година за мен. Тежка. Неприятна. Малко са хубавите неща, които ще запомня от 2006-та година, годината в която направих 20 години. Силно се надявам 2007-а да бъде по-различна. Надявам се да ми донесе малкото, което ми трябва за да бъда истински щастлив. През 2006-та година посетих болници и лекари, колкото никога накуп през живота ми. Дано през следващата година ходенето по лекари бъде прецедент. През годината не бях особено добър към сестра си, тя заслужава по-добро отношение. Опитвам да помагам максимално на родителите ми. Приятелите са най-ценното ми. Времето с тях е незаменимо. Пожелавам си нататък през годините връзката ни да става все по-силна и да продължаваме да се разбираме с по един поглед и половин дума. Е, за някои трябват няколко погледа и елементарни обяснения, за да стане ясно, но не може и без това 😀

Още една изминала година. Още един календар отива в прашната колекция.

Нека слънцето бди над нас, всички!

Нищо добро не умира!!!

Часът е 02.27 ам , 31/12/2006. Аз съм Владо. Това беше. За 2006-та. Край.



Рожден ден
декември 30, 2006, 2:20 am
Filed under: Дъра-бъра

28.12.2006 г. рожденния ден на Мартина

Ахаха. Мармалад! И там бях. Ама за малко. Тежко, тежко…

С нов интерфейс съм, чакам да мине тази прословута Нова Година… блааа



Весела Коледа!
декември 27, 2006, 9:27 pm
Filed under: Дъра-бъра

От доста време не съм писал. Нещо нямам насртроение да пиша. Или когато имам забравям и настроението се губи. Все странни неща ми се случиха през времето, когато не съм писал, но няма какво толкова да пиша за тях. Няма какво толкова да пиша изобщо. Кривата ми имам чувството, че върви надолу. И оттук следва, че няма кой знае колко за писане. Все кофти неща. Но нормално. По Коледно време.

Мина и тази Коледа. Как да е.. мина. Все едно как е минала.

Скоро смятам да пускам свой сървър, така че блогът ще бъде попроменен. Хахаха кой ли го интересува изобщо това, като няма кой да го прочете. Забавано. И жалко едновремено. Се ено!



скапана седмица
декември 17, 2006, 8:01 pm
Filed under: Дъра-бъра

Да, кофти седмица. Много кофти.

Нещо странно ми се случи. Вървях с наведена глава. Както принципно вървя аз. И един старец ми извика : Недей така! Карай да върви! Млад си, не се давай на проблемите!

Спрях се, погледх го и нищо не казах. Опитах се да разбера думите му. Усмихнах се изкуствено, след което му пожелах приятен ден и продължих по пътя си. Интересно.

Тъпо ми е. Чувството за тъпотия ме убива. Боли ме главата. Гледах как изкормят прасе.

Видях Смъртта, опитваща се да ме подразни. Изхвърчала гума на пътя, идиот каращ в настрещното… дали това ще бъде краят? Отлепен от смачкани ламарини ?!



зимни вечери
декември 15, 2006, 12:16 am
Filed under: Дъра-бъра

Все повече и повече ме хваща Коледното настоение. За сега съм далече от дома и за това сигурно е положително коледното настроение. Обзема ме носталгия по детството. За нея ще пиша по-късно. Лека нощ, влюбен свят!



Ясен
декември 10, 2006, 2:11 am
Filed under: Фото

Ясен… на всички е ясен. Никога не закъснява, не кара лошо, носи телефона си с него, ходи само с новите си дънки, не обича транзистори (като ел.елементи) и тн.

  

  

  

  



Историите на бай Мишо – Гъбаря
декември 10, 2006, 2:02 am
Filed under: Дъра-бъра

Мисля, че допълнителен коментар не е нужен. Споменава се за мен в сайта (като привърженик и основен виновник за продължаването или задълбочаването на историите).

Прочети историите на бай Мишо – Гъбаря!

PS. Вече 5 месеца публикувам, според календара. Това си е сериозно. 🙂