Нашествието на идиотите


седмица
декември 7, 2006, 3:21 am
Filed under: Нощни приказки

От доста време не съм писал. Отново. Дали имам  основателни причини – не знам, но някак си ми се струва по-добре. Вече е Декември. Мирише на Коледа, та не се трае. Аромата се смесва със вонята на опърлените свине и уханието на току-що изпечените пържоли. Идилия! Но не и за някои. Кофти. Мразя този месец. Мразя всичко коледно.  Фалша и лицемерието обзебват хората. Шит!

Какво по-интересно ми се случи през времето, което не съм писал…

Успях да си взема книжката. Това май го писах. Е, да. Вече и карах. Наблизко, надалече. Карах. Много яко. Искам пак. Такова е удоволствие, да му се не види… чак не мога да му се нарадвам. И най-големия кеф е, че придобивам самочувствие, което ще се изпари веднага щом ударя колата, но това е друга тема на разговори. Карам си спокойно и не се притеснявам от движението. Ха, та една кола ли ще ме уплаши ? Една не успя да ме убие, та камо ли да ме уплаши.

БДЖ мирише! Вонясала фирма. 6.60 лв. билет 2-ра класа Пловдив – София! По дяволите! Как може! Срамота. Дори билета не ми провериха! Как не ги е стам тия хора. Както би казал Ванката : Тия да не са лууди, бе!

Е, брат ми, това е положението. Даваш 6.60 и се прибираш в София. Та, посреща те хубаво, декемврийско гадно време – мъгла като в пръдлив гъз. Не особено студено, но нищо не виждаш. Часът наближава половината на двадесет и втория час от денонощието. Автобуси все още има. Има и такъв на спирката. 305. Минавал  близо до Академията. Минавал. Ама друг път. Не и близо. Не и до Академията. Но вече знам! Защото тогава не знаех. Е, за щастие случих и на последна кола 🙂 Кой гъзар, в 12 вечерта да иде на последна спирка на автобус в пълната мъгла. Евала! Добре че и шофьора на автобуса знаеше къде се намира. Темерут! Както и да е. Остави ме някъде. Било Горубляне, после разбрах. Една симпатична девойка отказа да ми извика такси. Пача! 10 пъти и беше необходимо да и повтарям, че не знам къде се намирам и няма как сам да си викна шибаното такси. УжасТ, баце! Явно през този ден уцелвах все джакпоти, така и с таксито уцелих. Само 4 лева. Психически се бях подготвил за поне 13-15 лв. Олекна ми. Като изакани 5 татарски кюфтета с гарнитура от картофено пюре и пилешки хапки с кисели краставички. След като се прибрах в стаята си, усетих колко уютна може да бъде тя. Мъкааа!!!

Седмицата се очертаваше да започне добре. Така и започна. С ортопедично-травматологичен кабинет. Рентген-менген, снимки-мимки, а-у, джиджи-биджи. Нямам счупени пръсти. Слава на Исус, Аллах, Буда, Кришна, Шива, Перун, Зевс, Тангра и всички други представители от това съсловие. Здрави се оказаха костите ми. Трудо се чупят. Но пък много боли, деебиш. Бинт, малко затруднение с натискането на мишката, която и без това не работи, ама к’во ти дреме.

Заеби!

Днес е Кольовден. Да са живи и здрави всички Кольовци! Другиден е 8-ми декември. Разправят бил студентски празник. Не мога да си обясня защо от толкова много дни през двата (някои специалности с 3) семестъра, точно 8-ми декември го избрали за Студентски празник (Рай за муфтаджиите). Защо не избраха по-топъл ден, деебиш. Само ме занимават с глупости. И без това настроението не ми е от най-правите, та да се занимавам с излишни глупости. Някои хора празнуват, други ебат, треги ги ебат, четвърти реват, пети се смеят. Аз … ще дебилствам. Това, което мога най-добре. Да бъда себе си и да съм забавен (по-често жалък) в очите на другите. Но се ено. Да им е честит празника на мойте колеги, на бившите ми съученици, всички познати студенти, сестра ми, Ясен, Спасов, Ончо, Пешо и още безброй знайни и незнайни войни на социалистическия труд и свобода за правда и световен мир. И преяждане в Сомалия.

Имаше още нещо, което исках да напиша, но забравих.

Майкъл избяга от затвора. Спират радио Гонг на 08.12.2006 – пускат ново чалга радио.

Advertisements