Нашествието на идиотите


въргал
май 29, 2007, 8:21 pm
Filed under: Дъра-бъра, Преглед на печата, Фото

Не ви ли се е случвало да видите хора, които сами се въргалят по улиците?? Не ?! Как така? Та те.. навсякъде са! Аз поне така си мисля. Или само аз. И други полицаи мислят така. А пък някой да е видял полицай да бие? Не! Полицията не бие! Тя респектира! Така, че който опита да се гаври с полицията ще бъде съден. И по обичайното право.

И все си мисля, че като започна работа ще ми е добре. Особено като работя с малоумници по цял ден и се занимавам с точно казано цигански работи. Но какво ще стане ако бъдещите деца са кретенчета?! Това ме плаши. Като гледам следващите поколения след мен.. плаша се! Такива малоумници и дебили. Искам да ги разстрелям всичките. Но ако се хванат от малки ще се оправят. Сигурен съм. Спестената тояга разваля хората.

Храната в ресторант „Happy Golden“ не е особено вкусна. За разлика от тази във пловдивския „Фън И“. Ох да дойде петък…

Не е хубаво да се пие бира „Амстел“ на гладно. Няколко. И не само „Амстел“. Води до силно себеразприказване и лесна загуба на концентрация.

Искам и такава колежка…



„Прощално“
май 29, 2007, 8:00 pm
Filed under: Нощни приказки

ПРОЩАЛНО

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите на залоствай.

Ще влезна тихо, кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.



още съвпадения
май 28, 2007, 9:36 pm
Filed under: Дъра-бъра

Гледайки днес във в. „Телеграф“ статия за дъщерята на Стив Ъруин си мислех дали мога да зарежа всичко и да ида в Австралия да се грижа за дивите животни и тазманийските дяволи? Както рекламата на Кока Кола, в която моля за аплодисменти за нея, която заряза правото, за да стане ветеринар.

Също така, ето какъв смс получих :

26.05.07  13:28
18866745
ОТ : crossa
<M-Tel napomnia:
Izpolzvaite
predpazen kolan!>
Aaannnn aaaaannnn..  aide
da palim baikovete na
nqkyde…
<WSMS>

Хъъ! Как пък така ще си паснат двете съобщения?!



(съв)падения?!
май 27, 2007, 2:02 am
Filed under: Нощни приказки, Преглед на печата

Този и предният ден го отдадох на почивка. Пълна или поне до толкова до колкото мога да я напълня. Мисля, си че до някъде успях. Петъкът бе перфектен, като се изключи малката подробност, че не успях да се подстрижа, а това обърка до известна степен плановете за деня. Странно, как една прическа е способна да обърка планове за деня? Вечеряхме в китайски ресторант, където направо се издух като цепелин от времето на Адолф Хитлер. Вечерта прекарах в приятелска компания в „Таксим“ с наргиле и тютюн от ягода. Или поне на това имаше мирис. За вкус съм съвсем убеден, че сме пушили „ягода“. За пръв път аз лично приготвих наргиле, до сега само съм го ползвал „наготово“. Мога да кажа, че се справих доста добре. А пък и самото наргиле бая си замайва главата. Или 200-те грама мента с прясно мляко. Или двете заедно. Беше хубаво. Вечерта беше топла, за малко и валя, но всичко си беше на шест плюс. Този петък ми даде възможност да направя малка равносметка на неща които съм свършил, които не съм свършил и такива, които „висят“ във въздуха, които може да се приравнят към тези, които не съм свършил. Също така си видях и коледния подарък. Хъ! Голяма чест. Не знам дали беше нарочно. Предполагам. Дали е имало цел? Едва ли. Дали ще мисля нещо друго? Абсолютно не! Видях някои неща, сигурно не е трябвало. Но уви, видях ги. И си дадох ясна сметка за някои хора. Писна ми да ме лъжат и да ебават с мен. Имам малко и не особени нерви, останали. Дори, понякога и аз греша. Колкото и рядко се случва това. Или удрям стълб, карайки на задна 🙂  Късно вечерта започна да гърми и светка. Използвах това време да прочета някой друг стих на Вапцаров. Обожавам Вапцаров! След което, около 4 и нещо сутринта, се приспах с филм по Нешънъл Джиографик за любимите ми животни – тазманийските дяволи. Въпреки ужасната умора гледах с ококорени очи. Тези животинки са прекрасни. Искам да си имам такова дзверче вкъщи.

На следващата сутрин, news.bg ме посрещна с новина именно за Тазманийския дявол. Странно. От доста време не бях гледал филм за тези животни и ето, че след като гледам в интернет плъзва новина за тях. Странно.

Спря дъждът, наводненията стихват, ламтенето за пари за покриване на щети минава всякакви граници, слънцето грее и хората се побъркват. И се влюбват. Прави ми впечатление, че доста хора около мен също пострадаха от този неизвестен синдром на странно веселие. Мнооого странно, наистина. Чак ми мирише на гнила работата, но не ми се занимава да търся източника.

Днес изпращайки Марти към тях намерихме пума. Или почти цяла пума. Бе, близо 3-4 седмична пума. Или бъдеща такава. Намерихме едно малко, черно, рядко красиво коте. Със сини очи. Ох, как не исках да го оставям. Нахранихме го у Марти, направихме опит друга котка-майка да го осинови, но тя категорично „изхъка“. Кучка! Състрадателните баби бяха такива само на думи. Отказаха да поемат грижата за него. А то толкова красиво коте… Като имам снимките ще ги сложа и тук да го видите. Моята малка пума. В крайна сметка го оставихме в един двор където хората биха имали по-голяма възможност да го гледат. Все пак живеят в къща. Друго е апартамента. Да се надявам, че сме го оставили в добри ръце.

И във връзка с предните 2 теми, попаднах на един колаж, който е свързан с спасяването на котенца и хормони, побъркващи хората. Интересно. Още едно съвпадение за деня. Някак си са прекалено странни. Мамка им.

Привечер опитах да покарам колелото, което е вече в трагично състояние. Не че е от скоро в трагично, но вече е в непоносимо трагично. По него има повече липси, отколкото наличности. Се едно. Може да го оправя някой ден…

А в късната вечер отново на гребната на разходка с приятели. Зарибиха ме по една странна джаджа, притежаваща Тъмната сила в себе си, изпращаща факсове до кораба майка и привлича извънземните на Земята. Зарибявайки се с тази джаджка единственото нещо което постигнах като резултат бе плюнчене от прекомерното зяпане в нея и болки породени от стегната предмишница. Суууууперр! Направиха малко снимки с тази извънземна твар и скоро ще ги имам.

Поразходих се из града с колата, но ми беше нервно заради тъпи селяци които не могат да карат както и от кратери на всеки 3 метра с дупки между тях по улиците.

Боли ме главата и смятам да поспя. Ако успeя, разбира се.

ps. И в случай, че не ви видя, добър ден, добър вечер и лека нощ.

ps.2 И в случай, че не ме видите… добър ден, добър вечер и лека нощ.



глупости рано сутрин
май 25, 2007, 12:12 pm
Filed under: Дъра-бъра, Преглед на печата, Фото

Ето поредната глупост рано сутрин, към 1 наобяд.

Тука май news.bg май не са виновни, измили са си ръцете с БНР. Според tnt.bg обаче не го виждам тоя единствения път между Пловдив и Асеновград, в района на Лъки.

 

В една песен на Хиподил се пее : Питайки до Цариград, стига се но с *** отзад.



небивалици
май 24, 2007, 11:00 pm
Filed under: Дъра-бъра, Фото

Да, в Пловдив никой не ме чака и за това реших да ида именно там. Въпреки, че 2 пъти баща ми се опитва да ме присламчи към него в Златоград с какви ли не методи, няма да му мине номера тоя път.

За съжаление пак попаднах на „морския“ влак с още по-протвни левскари в него. Най-интересното бе, че в Пазарджик някаква жена ме събуди с въпроса „Ти не беше ли за Пазарджик?“ въпреки, че не сме разменяли нито приказка преди това. Така решила жената, че трябва да слизам в Пазарджик. Нейна си работа. И с това свършва интересното за деня. Ето няколко неща, на които попаднах.

Денят ми бил щастлив. Така казва спам чекърът на Уърдпреса. Вижте сами:

След 1 седмица започва процедурата по кандидатстване в АМВР. Но ето една небивалица. В сайта на Академията е даден адреса – бул. Ал.Малинов 1

А ето най-ползвания уеб справочник за карти BGMaps какво казва по въпроса за този адрес :

Реалното местоположение на Академията е отбелязано със син цвят. Не знам само БГмапса къде са ни забутали.

ps.  НЕ СМЕ САМИ!



double fuCk или 2 години по-късно
май 24, 2007, 10:12 pm
Filed under: Нощни приказки

Хаа-лееелууя! Само това мога да кажа. Преди точно две години, когато празнувахме завършването на средното училище в Турция, се игра финала на Шампионската Лига между Милан и Ливърпул. Тогава не можахме да гледаме мача заради разни .. хм.. няма какво да си кривя душата, изпуснахме мача заради разни момичета. Тогава Милан загуби много грозно след като водеше на полувремето с 3 гола разлика, и загуби мача с дюзпи. Грозна картинка. И ето, че кучката-Съдба отново ги срещна
тези два отбора на финала. Само че този път победителят бе ясен. Щеше да е бъхти абсурда ако Ливърпул бяха взели купата. Този скапан, кирлив отбор с централен нападател Питър Крауч. За съжаление и този финал ми се изплъзна, понеже бях на работа. Но го „гледах“ по радиото. И то не кое да е радио. Понеже нашите българистански радя са ефир за кървенски реклами и чалги, се наложи да слушам мача по BBC. Супер си беше. По-добре откокото да слушам малоумни коментари на фона на педерастко-проститутски песни. Казвах днес на разни сбъркали отбора фенове, че довечера ще леят сълзи. Те не ми повярваха. А Милан много тънко победи, за да се обаждам по телефоните и да питам как е свършил мача, та нали съм на работа, нямам net, няма как да знам 😈

Все повече и повече започва да ми писва тази работа. Както се казва, вече съм го ударил на уволнение и много много не ме притеснява евентуална проверка.

С мача се върнах назад 2 години и си припомних бая хубави моменти. Как бих могъл да забравя неадекватния Мишо, стария гъбар Илийката, който постоянно ходеше с домашна ракия в бутилка от минерална вода, „Часът на Рамбо“, картичките на Павката и Гешев, вечно пияните Денко, Янчев  и Данио, клонираният Антон, надрусания Крум, шофьора Илиян, машините за глупости Джибрата и Ники…
както и целият ми клас като цяло. Все готини момчета. Кога друг път ще мога да си бича айлячец с толкова много идиоти на едно място. Ех, че беше хубаво. И като се замисля.. не съм виждал по-голямата част от гореизброените субекти. За сметка на това пък поддържам здраво връзката си с други приятели с които прощеем във всеки удобен момент. Тук е момента да поздравя Спас.Off ага за вчерашният му рожден ден. Не че не му го честитих лично, ама се тая. А пък Павел си купил ново коуеуо. Ха да му е честито и на него. С пожелания за повече натъртвания и леки контузии.
За какво му е иначе това ново коуеуо.

Утре ще се разчекна, за да няма сърдити. Чакат ме в Русе, Пловдив и Златоград. Излугах. В Пловдив никoй не ме чака. Освен миличкият ми компютър. А, да! Павел ме чака като топъл хляб след като го зарибих с идеята за вело походи из планината със нощувка на открито. Че как няма, и аз да съм на негово място и аз ще се зарибя. Отделно много ми се ходи в Русе, ама скапаното време… А пък наще дават зор да ходя в Златоград, и на мен ми се ходи, но при условие че за 3-те ми почивни дни трябва да измина разстояние от порядъка на близо 600 и нещо километра (София-Русе-София) и близо 600 км. (София-Златоград-Пловдив-София). И най-разумният вариант е да си ида в Пловдив, където да се наспя хубаво, а и евентуално да понапазарувам малко. Крайно време е.

Боли ме стомахът. Имам чувството че му давам много зор напоследък и се е разширил. Дали е възможно? Хора дават луди пари за да им направят стомаха колкото кибритена кутийка а аз.. яко зор. Едва ли ще е от губи днес. По скоро от порцията пържени картофи, половината изпечено пиле, плодовата салата, която се побра в кутия от 1 литър (това не знам в грамаж колко е) и пакет солети. За десерт ме чакат 3 пакета солети, 1 вафла и 1 грейпфрут. И как да не кажа „Охх“ откопчавайки
копчето на дънките.Остават ми 5 часа и половина до заветната почивка. Дали ще издържа??