Нашествието на идиотите


безхаберие
юни 27, 2007, 10:55 pm
Filed under: Дъра-бъра, Нощни приказки

От (к)анал 1 да вземат да си четат като хората аутокю-то, че приказват глупости. Не мисля, че е възможно, вследствие от снеговалежа да почине БЕЗДЕЛНИК. По-скоро един БЕЗДОМНИК да почине, отколкото някоя айляшка душа.

Новината на деня : Михайлов младши подписа с Ливърпул. Горкия! Горкия Ливърпул! С тоя вратар, няма да прокопсат много. Пък зависи в коя посока ще ги тегли… И само между другото… това е онзи Михайлов, който обича да вкарва голове за Левски.. в собствената си врата! Толкова може момчето 😀

Advertisements


2020
юни 26, 2007, 8:34 pm
Filed under: Дъра-бъра

В събота открихме сезона на шеметното лято. И заминахме за Смолян, с идеята да спим в хижа „Смолянските езера“. Багажът, барабар с колелетата бе натоварен рано рано и по план-график в 10.00 тръгнахме от Пловдив. Първата почивка бе малко преди вр. Рожен където дадохме малко почивка на леко прегрялата ми кола. Малко снимки сред бориките и отново на път. Следващата спирка бе централната част на град Смолян. Там имаше „Орфееви празници“ и бе пълно с деца в народни носии, чакащи реда си да танцуват на сцената. Приятно впчечатление ми направи фонтаните-каскади, който страшно много ми хареса. И там поснимахме малко, питахме за посоката за хижата и продължихме по пътя си. След 15-ина минути стигнахме и самата хижа, която може дори да се пропусне заради множеството строежи наоколо. Грозна гледка, но факт. Оказа се, че хижата е пълна именно заради фолклорния фестивал в Смолян и нямаше как да спим там. В крайна сметка спахме в съседната механа „Орфееви скали“ срещу 12 лева нощувка на човек, въпреки че по-рано сериозно обмисляхме варианта да спим под звездите и на тревата. Втората половина на деня бе прекарана на вр. Снежанка, където се качихме направо с колелетата, благодарение на лифта и усужливите му стопани, които специално за нас спряха лифта, за да можем да се натоварим с байковете. След десетина минути приятно возене с лифта, и изминат километър и половина нагоре по баира се оказахме на вр. Снежанка – както и возенето с лифта, така и присъствието ми на Снежанка бе за пръв път в живота ми. Яко беше. Бебешко синьо небе, адски приятно време, място където почти забравяш за проблемите. След лека разходка се спуснахме надолу по някаква, явно стара ски писта, която направо ни сви лагерите, и след спускането имахме напрежение по ръцете и краката. Имахме желание и за нощно спускане, но съдбата си каза думата и лифта спря веднага след като ние слязохме долу. Вечерта решихме да посрещнем на поляната до едно от смолянските езера. Проблем, голям проблем бе липата на дърва за огън в близките 500 метра от гората и се наложи да се бутаме доста навътре в гората, където бяхме като „Линдор“ за хищните планински комари, които налитаха като зажадняли вампири. Справихме се и с тях с цената на поне 200мл. по-малко кръв. Павката изпълни молбата ми не за „орфеев празник“, а за „прометеев“. И както Драганов се опитахме да запалим огън до лунатa. 😀 Ядохме, пихме, смяхме се като идиоти на фразата „последния самурай“, макар, че все още не мога да се сетя, кое й беше толкова смешно. Загасихме огъня и се прибрахме в механата. Критичната точка на простотията бе премината от Павката, който старателно се опита да завърже колелото си… само за себе си. 😀 😀 😀 След бурен смях, си го заключи за парапета. Не издържах вече, когато той бутна вратата и застана под касата на вратата с поза „Лъъърч“ държейки седалката на колелото. Това направо ме уби.

На другия ден станахме към 10.30 въпреки отчаяните опити на Павката да ме събуди. Организирахме си деня и поехме отново към вр. Снежанка. Там времето бе още по-прекрасно. Но този път се качихме и на самата кула. С това минахме границата от 2000 метра н.в. – за втори път след вр. Ботев през 2006-та. Снимахме, отново направихме екстремното спускане и поехме по пътя за дома. В Пампорово спасихме жена от загубата на 10 лв. паднали й от джоба, забелязано от мен, сигурно като професионално изкривяване да виждам „случайно“ паднали парички. Спечелихме си по една мила, искрена, добра дума от хорицата. В Чепеларе спрях да се видя с една приятелка която събудих и много изненадах с присъствието си. След кратка почивка поехме към Чудните мостове. По пътя срещу нас един колега-екстремист на колело предизвика коремни болки от смях, заради негово падане. Нищо, на всеки се случва. Пътя до горе е ужасен. Разбит, тесен, с чудни дупки и пропадания. Горе не е кой знае какво. Има хижа-свърталище на битови алкохолици чалгаджий. Направихме си снимките и се изнесохме. Към 19 часа вече си бяхме в Пловдив, с много добро настроение, много яки снимки, хубави спомени, леко поизгорели ръце, рамена и други открити области.

Снимки – скоро!

Чакаме следващото пътуване…



Go, Speed go…
юни 23, 2007, 7:03 am
Filed under: Дъра-бъра

Go Speed go, go, go Speed racer – така започваше едно детско по Cartoon Network.

2 hours to go…

А пък в песен на The Offspring се пее „the road ahead is all feel“



Честито лято!
юни 23, 2007, 12:21 am
Filed under: Дъра-бъра

9 hours to go…



The Rock Show
юни 21, 2007, 1:07 am
Filed under: Music Mends Broken Mind

Artist : blink-182
Title : The Rock Show
Album : Take Off Your Pants And Jacket

Hanging out behind the club on the weekend
Acting stupid, getting drunk with my best friends
I couldn’t wait for the summer and the Warped Tour
I remember it’s the first time that i saw her…there

She’s getting kicked out of school cause she’s failing
I’m kinda nervous, cause I think all her friends hate me
She’s the one, she’ll always be there
She took my hand and that made it, i swear

Because I fell in love with the girl at the rock show
She said „what?“ and I told her that I didn’t know
She’s so cool, I’m gona sneak in through her window
Everything’s better when she’s around
I can’t wait til her parents go out of town
I fell in love with the girl at the rock show

When we said we were gonna move to Vegas
I remember the look her mother gave us
17 without a purpose or direction
We don’t owe anyone a fuckin explanation

I fell in love with the girl at the rock show
She said „what?“ and I told her that I didn’t know
She’s so cool, im gona sneak in through her window
Everything’s better when she’s around
I can’t wait til her parents go out of town
I fell in love with the girl at the rock show

Black and white picture of her on my wall
I waited for her call, she always kept me waiting
And if I ever got another chance I’d still ask her to dance
Because she kept me waiting

I fell in love with the girl at the rock show
She said „what?“ and I told her that I didn’t know
She’s so cool, im gona sneak in through her window
Everything’s better when she’s around
I can’t wait til her parents go out of town
I fell in love with the girl at the rock show

I’ll never forget this night(delonge) with the girl at the rock show(hoppus)
I’ll never forget this night(delonge) with the girl at the rock show(hoppus)
I’ll never forget this night(delonge) with the girl at the rock show(hoppus)
I’ll never forget this night(delonge) with the girl at the rock show(hoppus)



18.06.07, Placebo Live In Sofia
юни 20, 2007, 10:15 am
Filed under: Дъра-бъра, Преглед на печата, Фото

Всичко започна случайно когато разбрах, че една от групите които слушам ще свирят в България. Отново. И като горд притежател на билет за Iron Maiden, който така и не използвах лично, си взех билет и за Placebo.

След като така се случи, че нямаше как да ида на Мейдън, едно тяяягостно настроение се появи за концерта и на Плацебо. Дори мислех да не ида. Какво като съм дал 25 лева за билета. Голяма работа. Но не. Въпреки, че първоначалната идея бе да ходя сам (какво от това?!) бях приютен от много, ама много яка компания.

На самия концерт присъстваха към 3500 човека, предимно момичета, в което няма нищо лошо, само по себе си. За пръв път присъствах на концерт в Зимния дворец и нямах база за сравнение. Някъде прочетох, че звука е бил кофти, но не мога да се оплача. Беше адски горещо. Ама наистина адски! Чак телефона ми се оросяваше въпреки, че беше в джоба на ризата ми. в 20.00 излезнаха Остава. Група, чийто песни харесвам, но ми допадат единствено тези с „пънкарско“ звучене. Така, че от сета ми хареса най-много „Sex In The Morning“ именно заради олдскул звука на китарите. Свириха до към 20.45 и започна якото приготовление за Placebo. В това време вече си духахме по ръце, вратове, деклотета, гърбове. Потни тела се докосваха едно до друго и само дето не залепваха. Имах чувството, че чак въздуха беше лепкав заради потта. Сигурно е излишно да казвам, че фланелката ми беше поне с 300 грама по-тежка заради потта. Пък аз балък… с тениска и риза. Идиот 🙂 

 

 Placebo излязоха към 21 и нещо. Веднага след първата песен вокалът Брайън Молко изгони един от „охранителите“ пред сцената с думите „You – out!“ и му посочи изхода. И го изпрати с един жест, символизиращ „ръкоделие“. Още тогава усетих хладното отношение към феновете. Много надменно се държа, дори не се опита да го прикрие. Докато басиста бе по-„топъл“ и по-склонен за контакт с публиката. Изсвириха повечето песни от последния албум, както и от старите. Зарадвах се много на „The Bitter End“. Опитах да направя малко снимки, уж станаха „задоволителни“, както и 3-те клипа на песните „Meds“, „Song To Say Goodbye“ и класиката „Every You, Every Me“. За жалост клиповете са с размер 177х145, или нещо подобно. Като цяло концертът много ми хареса, може би защото бях с по-малки очаквания, но всичко беше на 6. След концерта имаше полемики, кой накъде да тръгне. Имаше идеи за афтърпарти в „Colors“, афтърпарти в „Gramophone“ и аз както винаги се обадих за „Строежа“. Ха ха! В крайна сметка първо се забихме в Лападунди да хапнем, след което се оказа мисия невъзможна да се влезе в строежа. По дяволите! И решихме да пием пред строежа 😀 Да, ама не. Отидохме в Colors. и Там до 4 сутринта. От там в търсене на работещо кафе. Когато го намерихме всеки започна с обичайните за това време на денонощието поръчки – кафе, чай, капучино. А за мен мента с прясно мляко 😀 😀 😀 Стана 5 и половина и групата трябваше да си тръгва, за съжаление. Толкова добре да чувствам в компания с предимно непознати. Ехх..

На другия ден проспах половината лекции, другата половина ме съсипаха психически. Особено с кадрите на разсипания мозък по асфалта. Вечерта бе помрачена с госта на Росен Петров – една чиста момина сълза край химичен завод. Отврат! По Дяволите! Смокини и черници! Болести и зарази! Такива хора трябва да ги разстрелват публично. А комарите вечер хапят като гладни хиени. И тяхната майка, също!

Още за концерта на Placebo тук!

И още!

И в крайна сметка.. остават 2 дена…



„Черно Море“
юни 17, 2007, 3:44 pm
Filed under: Дъра-бъра

В петък си говорехме на терасата на ректората, чи си заминавами за Пловдив, и ще гледаме тиливизия, за да можем да спичелим някоя от следните награди : икскурзия в Игипет, цветен тиливизор или тилифон. Днес, в неделя, казвам, че това беше Ибаси якия уикенд. rocks!

Супер яко си прекарах, искам подобни дни да не завършват. Мамка муууууууу!

В петък вечерта ме спря полиция. За пръв път от 21.11.2006-та насам ме спира полиция. И не, че преди ме е спирала, а просто откакто имам книжка ме спря за сефте. И след легитимация и 2 минутен колегиален разговор ме пуснаха да си ходя. Имах спречкване и със „охранители“ от Общинска Охрана. Ха ха. Ще ме плашат с акотве. Дебили! При това пияни. Поне единият беше пиян.

Изпратихме Владко за Щатите. Чакаме го да се върне и да почерпи стабилно. Но, тогава няма да съм с колата 😈

Съботният концерт на Plastic Bo. бе пълен кошмар. Толкова куц концерт не съм виждал. То не бяха проблеми с техниката, пеенето, свиренето. Ама беше яко! Особено като започнаха да свирят разни народни песни. Или пък „Черно Море“ на Тодор Колев. Лудница!

За уикенда изминах бая километри с колата. Скоро ме чака още път.

В събота/или реално в неделя/ получих най-якия си подарък за цялото ми детство. Бахти! Чак с глас се радвах. Юпии:))))) Дяволски щастлив съм.

Ариф продължава да си къса вестници из аквариума и да си чака обещания сарай.

Утре съм на Placebo.

И само между другото остават 5 дена…