Нашествието на идиотите


The Weapon of…
октомври 31, 2007, 12:38 am
Filed under: Фото

Силата е във ваши ръце! 😆

Advertisements


сърбеж
октомври 30, 2007, 9:45 pm
Filed under: Дъра-бъра

Цял ден ме сърби носа. Какво значи това? Ще ме бият?  Ще ми дават пари? Все, едно. Искам само да спре да ме сърби. Много е противно. Не знам да има някаква късно есенна алергия а и аз самият не съм алергичен. Защо ме сърби толкова носаааа! Ще пробвам да се изкъпя 😆

по-късно : Къпането не помогна. Продължава да ме сърби носа адски дразнещо. Гадно е!



i-карък
октомври 30, 2007, 1:04 am
Filed under: Дъра-бъра

Мамка му и прасе! Като не върви, не върви ако ще и да го буташ. Деба! Наред със създадената традиция за Нощ за музеите и галериите днешният ден бе напълно достоен за Ден на преебания интернет. 👿

Хубаво, викам си. Ще си ходя в София. Няма проблем. Ама 2 дена кфо да правя там. И ме озарява идеята – ще се филмирам с „Декстър“ и целия 1-ви сезон за максимално кратко време. За около 1 нощ. Както си му е реда всеки себеуважаващ се фен гледа любимия си сериал от първия до последния епизод от сезона един след друг. С кратки освежителни паузи за освежаване в тоалетната или презареждане в кухнята. Та да се върна на Декстъра. Няма да казвам откъде ще си го „купя“, но въпросният сайт е извън строя. Бах мааму! От няколко дена не е в ред. Ама нали сме в БГ и при нас всичко е възможно. Та чеквам аз при алтернативния му сайт, ама там работата още по-зле. Някфи mySQL скрипт-ерорс, пхп-то си ебало мамата, изобщо пълна анархия. Тамън съм включил двд писачка на неработещия ми комп и подготвям настъпването на Апокалипсиса и Денят на страшния съд едновременно. Че и дискове празни имах. Мамка му и прасе. И в резултат – сега гледам тъпия Зайнфелд. Нямам друга алтернатива.

Други мързеливи админи – от мейлсървъра на дата.бг. От няколко дена няма ни кост, ни вест от него. Не че са се скъсали да ми пишат мейли ма все пак. Преебават ме. И продължават да го правят. Мизерници.

Та, нали вече бях решил да се прбирам към София и с Ора се бяхме разбрали да се прибираме заедно. Но не щеш ли той ми вика, че нямало днес да се прибира. Ново 20. И това в 15.50 – когато заминаваше влака от План Б. Пак бях прецакан. Мамка му!

Та този хубавичкият влак от 18.00 ми скъси нервите. Този уникално бърз влак вземаш разстоянието Пловдив – София за 3! часа! Бах му мамата. Вярно, че поспах малко, изслушах мп3-ките в телефона си няколко пъти тамън но така и не пристигаше тъпия влак.

Алелуя! Пристигнах в София след 21.00 часа. Някой май е още по старата часова зона. На гарата направо си ме посрещнаха с фанфари и фойерверки. Но пък комитетът по посрещането от линия 214 на СКГТ бе някъде из задръстените софииски улици и прстигна след 40 минутно чакане. И с цялата си наглост ще искат да дупча билет. И една дупка не заслужават в скъпия им билет! Синьожилетести копелета.

Е, нямам ден днес. И явно ще го приключа със Зайфелд вместо с Декстър. Деба…

Новината на денят е че почти ще изчезне изборната еуфория и ще мога да прочета някоя нова новина различна от това какво казал Бойко на Бриго, как Р.Овч. не дава оставка и пр.  Не че нещо ама цял уикенд не видях нищо различно от тия глупости. Дори и за смъртта по пътищата не се споменаваше. Явно турските туристи за по-важни от това, че 15-годишна се блъска с БМВ с 1,47 промила.

…there’s no hope for better days…



The World Is Black
октомври 28, 2007, 8:21 pm
Filed under: Music Mends Broken Mind

artist : Good Charlotte
title : The World Is Black
album : Good Morning Revival

Turn to channel seven at a quarter to eight
You see the same damn thing
It’s just a different day
And no one really knows why this is happening
But it’s happening

And everywhere you go it’s just a different place
You get the same dark feeling
See the same sad faces
No one really cares that this is happening

We come into this world
And We are all the same
And in that moment there’s no one to blame

But the world is black
And hearts are cold
And there’s no hope
That’s what we’re told
And we can’t go back
It won’t be the same
Forever changed
By the things we say , say

Living in this place
It’s always been this way
There’s no one doing nothing
So there’s nothing changed
And I can’t live when this world
Just keeps dying
It’s dying
People always tell me, this is part of the plan
That God’s got everybody in his hands
But I can only pray that God is listening
Is he listening?

But living in this world
Growing colder everyday
Nothing can stay perfect
Now I see

but The world is black
And hearts are cold
And there’s no hope
That’s what we’re told
And we can’t go back
It won’t be the same
Forever change
By the things we say(say,say)

We come into this world
And we are all the same
And in that moment there’s no one to blame

But we’re living in this world
Growing colder everything
Nothing can stay perfect
Now I see
The world is black
And hearts are cold
And there’s no hope
That’s what we’re told
And we can’t go back(Echo:we can’t go back)
It won’t be the same(Echo:It won’t be the same)
Forever change(Echo:when Forever change)
By the things we’ve seen (seen, seen)

Turn on channel seven at a quarter to eight
You see the same damn thing it’s just a different day
And no one really knows why this is happening…..



V is for Vagina
октомври 28, 2007, 2:31 pm
Filed under: Дъра-бъра

Честито! Мразя ви, вас, проклети метеоролози. Скапаняци! Как не успяхте 2 дена предварително да разберете, че времето няма да бъде дъждовно? Тъпанари. Провалиха ми целия уикенд. Пропадна спускането из планината заради дъжда, който предварително бе предвиден като приятно слънчево време с температури около 20°. Да ви пикая на това слънчево време.

Та от съботния ден остана единствено обедния футбол, от който още имам разни болки по краката.  Имаше и едно … да го кажем ромче. Цял циганин. Ама как игра, да го еба в циганина. Беше с фланелка на Роналдо от Ман.Юн. И той същия мургавелко като него. Както каза Стефчо – то цял мач етническа толерантност.. ахаха.

В избата на входа има пор. Хубав пор. С ангорска кръв. По-скоро косъм. Ама много миличък. И послушен. Ама е и гладен. Жал ми е да го пускам навън в локвите и студа, по-добре в избата сред 3-пъти по-големите плъхове от него. Ама и там много мизерия. А няма как да го взема в нас. Въпреки, че нещо се омува по тоя вариант. Или пък се умува. Не знам. От село съм и съм неграмотен. И съм за малко.

Наболява ме счупенат кост на ръката от преди няколко години, което значи че времето няма да се оправя. В знак на протест няма да се съобразявам с прогнозите на времето. Аман от тях. И те почнаха да лъжат. Сигурно и лижат. Най-вече задници.

От вчера слушам новия проект на Мейнард Кийнън. За Дарвиновите приятели става дума за човекът който стои зад Tool и  A Perfect Circle. Много як албум. Зверски як. Ако го слушах на топло в една по-хубава атмосфера щеше да звучи още по-яко. Но уви. Студено е. Педерастите от топлофикация още се ослушват за парното. Освен и аз като Ариф да се зария яко с вестници и да ми е през опашката за студа. Само където аз не съм чул за хартията като термоизолатор. Просто моята мишка е глупава и не разбира 🙂 Ама то с глава с подобни размери не очаквам да се крие гениален мозък.

Гладен съм и е напълно възможно да съм изял някоя друга буква, запетая или друга част на писмената реч. Културната реч. И за да си продължа мисълта, ще „изям“ и останалата част от нещата които исках да напиша.

Не. Ще спомена. Бях подложен на психически терор във фризиорския салон където се подстригвам. Вътре беше компот от сливи. Хората с дебелашки хумор ще се сетят какво имам предвид. Но ставаше дума за вкисанти, горчиви, незадоволени сливи. От най-долните. Тези с курвенско поведение и псикливи гласове. Имах чувството, че бях в някой курник на разгонени пуйки. Знаете ли как врякат пуйките? Ужасно е. Седят моля ти се 3 пуйки, две от тях по-скоро бяха започнали еволюция към свинския вид, на едната и липсваше само зурлата, третата беше себеуважаваща се метълка и не приличаше на нищо. Ама имаше рокерско кожено яке. Та тези трите половин час разглеждаха прически и се чудеха кое ще им отива. По-скоро кое ще им седи възможно най-човешки. Чудя им се с какъв акъл се тормозят да си губят пари, нерви и време като се заблуждават, че дори и с нови прически някой ще им обърне внимание. Цитирайки тв критичката Вася Ганчева – Илюзия! Може много да съм пил, ама за да ми се видят тези хубави трябва да съм пил няколко литра антифриз, спирт, ацетон, лак за паркет, 200 грама чиста тежка вода, 1 литър вода от пералнята.. поне… Сладурани 😆

Имаше една песен в която се пее, че „Всеки мрази красивите и умните“. Аз ще добавя „и гейовете“.



Декстър
октомври 27, 2007, 8:35 pm
Filed under: Нощни приказки

Аз съм Декстър и не съм
сигурен какво точно съм.
Знам че имам тъмна
страна в моя характер
и аз я крия.
Това е нещо,
за което не говоря
но то е там
винаги.
Тъмния спътник.
И когато той държи
кормилото се чувствам…
жив…
наполовина обладан от
тръпката да бъдеш зъл, сбъркан
аз не се боря да го спра
не искам да го правя
той е всичко, което имам
никой друг не ме обича
Дори…
или поне не точно мен.
или това е просто лъжа,
която Тъмния спътник ми казва?
защото по-късно имаш тези
моменти, в които се чувстваш
свързан с нещо,
с някой друг
Това е като…
маската е свалена…
… и нещата…
… хората…
които не са били от значени преди,
придобиват стойност.
Това ме плаши до смърт.

„Dexter“



стройко
октомври 24, 2007, 11:06 pm
Filed under: Дъра-бъра

Този сезон започна доста силно. Почти постоянно обикалям на някъде, най-често в строежа и дните ми се губят, получава се дразнещо преплитане на събития, лица. На моменти съм озарен от идеи за които да пиша. Но точно в такива моменти се появяват още и още хора и писането става почти невъзможно. И така за сега от 3 много свежи идеи, сега нищо не мога да напиша. И именно защото стана дума за строежа искам да кажа, че това е място където НЕ пускат метъл. Повтарям, НИКАКЪВ метъл. Много хора ме дразнят с чути-врели-некипели представи за строежа и за това каква музика пускат там. Аз дори мразя метъла. Това толкова, ама толкова задръстена музика. Хора които преди години са слушали метъл са ми признавали, че сега не биха слушали подобна музика и се изумяват от самите себе си как са слушали подобна гадост. Прави ми особено впечатление, че предимно жени са започнали да посещават този клуб. Сигурно е свързано с изпедерастяването на „мъжките“ създания. Джагата си е там. Няма го смахнатия барман който прави всичко възможно да ме напие колкото може по-рано. Но си е все същия любим строеж. Клубът-дом. Или просто втори дом. Неблагородно завиждам на тези които живеят наблизо. А аз като съм далеч не мога да му се наслаждавам по  най-добрия начин. Нищо, старая се поне.

И ако искате да сте метъли, бъдете такива.  И не ходете в строежа.

Тъп пост, кво да се прави. Съдба. Чакам плодотворни дни пълни с вдъхновяващи моменти. И пролетта. Не знам кое от двете ще доиде по-бързо. По-скоро глобалното затопляне… което е тема на съвсем отделен въпрос.

И упражнявайки турския си… Hosça kal!