Нашествието на идиотите


wanted
ноември 28, 2007, 4:35 pm
Filed under: Дъра-бъра

Пиша това леко раздразнен. Не от нещо друго, а заради това че последните няколко дена всичко живо наоколо се чуди и мае, задава глупави въпроси от рода на : ти наред ли си? заради това, че ходя без яке, или ходя с навити ръкави. И кво пък толкова? Отивам снощи до магазина и си слагам дънките, кецовете, тениска и суитчъра на ТР и, разбира се, шапката на Ичербогоил Дебил-а. И си излизам като пич. А навън е някъде около нулата или малко под нея. И всеки ме спира и ме пита що съм бил облечен така, нямало ли да измръзна и пр. Еми, съжалявам, ама очиведно няма да замръзна. Нямам и такива намерения. Дори смятам да си купувам слънчеви очила. Ама като се опарича малко че пак инфлацията изяде спестяванията. Или стомахът беше… не знам. Та моето обяснение, както му викат официално станивище по случая : Не, не ми е студено. Ако ми стане студено ще се облека. Щом не съм го направил значи не е било необходимо, поне за мен. Израсъл съм в планината, нищо че в южна БГ, и предпочитам студа пред жегата. Пък и така съм си свикнал. Не обичам да нося якета, топли дрехи и всякакви зимни атрибути. Евентуалните резултати които могат да се получат са два. Първият – да не изкарам до пролетта, повален от гнойни, двойни ангини, синозит, разтройство, бронхопневмонии, плеврити, бяла смърт и тн. Другият вариант – да изкарам цяла зима гол, почти като пушка с общо към 20-ина лева за аспирин и витамин Ц.

Но пък и яке трябва да си купя, колкото и да не искам. Нека то ме намери. Искам да е черно или сиво, късо, леко, по възможност без всякакви надписи, пришивки, нашивки, каквитито и да било аксесоари. Чакам го вкъщи.

Но най-добре ще ми е със някакъв есенен суитчър, с цип и качулка, като този на Офспринг, който така и не получих заради fucken yankees.

До тогава ще газя снега с кецовете, които смятам да заменя с … нови такива.

Скоро ще има шок след моя шо-к/п-инг дей

Advertisements


бяс, за кой ли път…
ноември 28, 2007, 2:24 pm
Filed under: Дъра-бъра

До всички фирми, предоставящи различни услуги (Енерго, Топлофикация, ВиК, интернет провайдър) и тн.,

Вашта мама! Спряхте ни :

1. Тока

2. Топлата вода

3. Съответно парното.

4. Затворихте ми http порт 80

5. Спряхте ми интернета

Е, без ток – хубаво. Има свещи. Ние сме романтични личности. Нямаме парно – ние сме корави, глезотии като топлина в стаята са ни излишни. Нямаме топла вода – не сме гнусливи – лоши миризми и пр. не ни плашат. Амаа, уважаеми, моля!, не ни посягайте на интернета! Моля!



чадър
ноември 27, 2007, 2:30 am
Filed under: Дъра-бъра

Днес наблюдавах хората на спирките докато ръмеше лек дъждец. Не мога да разбера аджеба защо всички са се окичили с този атрибут. Вярно, че дъждът бе от мокрите. То май сух дъжд няма. Но става дума, че мокреше доволно и сигурно заради това. За дамите – бива. Прически, грим, туй онуй. А защо тогава мъжете ползват чадъри? Нито прическа имат, нито грим. Чудя им се на акъла. Първо че така са потенциални окоизкарвачи. Защото на няколко пъти съм се разминавал на косъм от разни изкукуригали пенсии замахващи с чадърите си като на фехтовка. Ужасна работа ви казвам. Аз лично никога не нося чадър. Не обичам. И така се чувствам по-безопасно. Доказано е, че чадърите привличат мълниите. И за кфо ми е тоз чадър ако вместо 400 грама вода по мен получа няколко стотин хиляди волта напрежение с голям ампераж. Да замирише на изгоряла кожа. Не, мерси. Ще си ходя мокър.

Та, очудването ми беше.. защо хора без прически без нищо ползват чадъри. Много ми е странно. Биха се разтопили ако ги намокри дъждът?

От друга стана като сме охрана по стадиони задължително казват : без чадъри! И следват уточнения. Без несгъваеми. В последствие става все тая. Все едно не мога да пребия някой със сгъваемия чадър ако искам. Каква е логиката?

А най-мразя чадъри в автобусите. Всеки се е натъпкал до безобразие в автобуса и отвсякъде си лепнат с няколко дразнително капещи продукти на китайската индустрия. Сърдити лелки го размахват без грам акъл в главата че пречи, не мисли за останлите хора. Изобщо никаква съобразителност няма у тези хора.

Тъп е поста. Но и на мен ми е тъпо като видях как е навалял поредният сняг навън. И поредната прогноза че времето ще се затопля. Хубаво. Да ама не. За всички тези които по една или друга причина са длъжни да прекарат известна част от седмицата в столицата на калта. И въобще в столицата. От утре всичко ще е в кал до уши и ще е противно. Освен чадърите ще трябва да се ходи с гумени ботуши. Ама поне до над коляното. Иначе няма да има защитен ефект. О, как обичам дъжда навсякъде другаде, но не и в София…  Не разбирам защо се получава така, няма и да разбера, пък и не искам. Искам да има поне метър сняг и да омекне времето. Да се отъпче хубаво снега и да си му е както реда. А не кал-киша-лайна-кал-киша-лайна…

И още 2 факта за отбелязване.

Първият. Че деградацията достигна и в моите приятелски кръгове. Курвенизацията на женското съсловие е в такава сила, че чак не мога да го гледам. Аз ли съм сбъркан нещо, те ли са яли гъби разни… Децата не са това, което бяхме…

И второто. Забравих го. 😆

edit : след около 30 часа се сетих, че вторият факт бе свързан с това, че вече съм имунизирам срещу заушка и след време при благоприятна женска компания бих могъл да имам поколение. Дължа да го отбележа.



среднощтно
ноември 23, 2007, 7:20 am
Filed under: Нощни приказки

Или както там се пише. От село съм и съм за малко.

Часът е 6.10 сутринта. Ха-ха. Може да се чудите защо аджеба не спя по това време ами кибича пред компа. И не намирате отговор. Е, и от мен няма да намерите. Вечерта празнувахме рожденните дни, ма то по-скоро е един ден, на двама колеги. Пих бира, пих вино, пих пинаколада. При това на гладно. Но най-много ме удари в главата среднонормално за мен парче торта. Като лаком гъз нямам проблем нито с малките, нито със средните, нито с големите парчета торта. Но тази торта… Беше уникално вкусна, най-вкусната торта която съм ял през целият ми живот. Тежка, плътна, толкова вкусен крем… чак ми прилоша докато я хапвах. Ииии някъде към 1.30 дадох заето и си легнах със замаяната си тиква.

В 4 се събудих свежарка и от 4 до сега бухлясвам(глагол имайки значение на : преструвайки се на бухал който гледа в тъмното).

И вече в 6.15  си имам една мечта и тя е бат Ицо да отвори лафката и да ида да си взема 2 кисели млека 😆

А навън м’глата е такава, че ако тръгна гол едва ли някой ще успее да го разбере.

Хъ-хъ. Нещо скучно се получи тоя път.



аплодисменти
ноември 20, 2007, 2:48 am
Filed under: Нощни приказки

Моля, аплодисменти за хората, които дават обещания и ги изпълняват!

Наздраве!!



малко дълъг, малко странен…
ноември 17, 2007, 12:31 am
Filed under: Дъра-бъра, Фото

За наденицата ли питате? Аа, ще ви кажа. Слагаме чубрица, пипер…бааааааааа..!

И в моята глава такова овче блеене ще се чува след края на тази ЕВАхти тежката седмица. Не, че е тежка физически, а главата ми тежи. От пийване и недоспиване. Ама нали сме корави копелета…

*5 признака, че нощта Ви е била къса:

1/ С очите (колкото и кървясали да са) се убеждавате, че градският транспорт в София се движи още от 5 сутринта

2/ Освен вас почти не се срещат хора по улиците

3/ Като наивно дете най-голямата ви мечта е да сте легнали в топло легло

4/ Дори по улиците няма движещи се автомобили

5/ Със скромната компанийка си тръгвате с нощтните трофеи…

*за секса

Наскоро пуснах един линк от нюз.бг, където имаше 10 причини, поради които трябва да се прави секс… незабавно. Ето аз как виждам нещата…

1. Да, липсата на секс дразни хората. Особено жените.  Грозна гледка е ама има и такива. Извод – да не тормозите околните с истериите и нервите си – правете секс.

2. Свързано е с липсата на друго от какво да се оплакват, като искат да си спечелят евтино съчувствие. И оттам до секса… Извод – правете секс, да не хленчите за щяло и нещяло.

3. Никоя жена не е доволна от теглото си. За това правете секс, за да нямате време да мислите глупости.

4. Да, бе.. След такова сгряване няма болест, която да ви хване. Освен венерическа. извод – правете безопасен секс.

5. -> #4 … след секс никоя жена няма да мрънка, че са и малки циците.

6. Липсата на секс води до постоянни мисли за такъв и цялото съзнание е насочено в тая област. Изовд – за да отново в час правете секс.

7. Толкова ви сърби, че не може да заспите. Извод – след секс ще спите като бебета.

8. След постсексуална обработка казват, че кожата се разкрасявала. Особено лицевата. Дерзайте! 😆

9. -> #8

10. Разбира се, че няма самодоволна жена. Такова животно е сексуалнозадоволено такова. Извод – за да сте доволни от себе си правете секс.

Така, разбира се аз разбирам нещата. Вий си знате 😉

*за градския транспорт

Не се качвайте в автобус в късния следобед ако не сте сигурни, че сте изцяло във отлично функционално състояние(естествени биологични нужди). Последствията могат да бъдат фатални. А ако времето е лошо се облечете добре. Не знае дали автобусът ще дойде само след 40-50- минутно чакане
И ако не сте сигурни къде ви е спирката, питайте. Няма нищо срамно. По-добре отколкото да вървите пеша в калното студено време. И е хубаво шофьорите да слушат хубава музика в автобусите. Както прави един шофьор на 88. Не всеки може да се похвали, че е слушал класика в автбус на градския транспорт 🙂

*за лекциите

Има лекции които са адски забавни и приятни, нали. А има и такива, в които ти иде да се гръмнеш. И точно тези са по „Съдебна медицина“. Но има бягство от самоубийството и то е в рисуването…

*за алкохола

Вреден е! Трябва да се унищожи! Незабавно! 😆

*за ужаса в очите ни

О да! Ужас! Предупреждавам, че не нося вина ако след като видите снимките по-долу няма да получите някакво психическо или физическо смущение.

*и на края няколко думи за мен

Както казах.. тежка седмица с тежка глава. Временно прекарвам дните си в ГДБОП. И да не помислите, че пак са започнали да привикват блогъри. Там съм по служебни задачи. Забавно е. Вършим по малко работа, уж помагаме. Яко е там. Дават ни лаптопи, чистак нови клавиатури, глезят ни откъм техника с която да вършим работа. И столът в които обядваме е хубав. Не е като в нашата Алма Матер. Но пък ми липсват простотиите из лекциите. Хаха, няма жив човек, който да е мислил, че ще кажа подобно нещо. В останаото време когато не съм „на работа“ съм някъде на маса. Къде с ядене, къде с пиене. Ама съдейки зверския глад който ме гони може да се каже, че масите са предимно с пийни. Ха наздраве по тоя повод.

пс. На МТел да им *** всички роднини от женски пол! 👿

пс. Новият Gorillaz!!!!!!



ядосано
ноември 13, 2007, 1:51 am
Filed under: Дъра-бъра

Е, поредният понеделник. Май никой не обича понеделниците. Нали? Свързани са с екстремно натоварване, непосилно след двудневната реанимация в най-добрия случай. Е, и аз съм така. Не, че реанимирам кой знае как, но въпреки всичко понеделник не ме кефи като ден. Не и ако е работен.

Та, ставаме рано сутрин. По тъмно и студено. Още властват караконджулите и торбаланите навън. А навън е такъв студ, че дори белите мечки мъркат като едноседмични котенца пред нечии врата само и само да влязат на топло. Ама ние сме мъже и ставаме по туй време. За какво? И ние не знаем. Ама са казали, че така трябва. Няма време за кафе и на това се дължи кофтито настроение рано сутрин. И така продължава до обяд, когато е време … за обяд. Ядем, но сме силни разочаровани и стомасите са обявили гладна стачка, след като разбраха, че за обяд няма блутуут и инфраред. Или поне така казаха готвачките.

И няма време за почивка ей! След учебния процес има санитарен полуден. Еми да. Ние като сме студенти да не значи че живеем в мизерия, я! Метем, чистим. Светва! Дори замирисва на хубаво. Даже излишно хубаво щото женски нос в стаята не стъпва и „ефектът уау“ е безсмислен за някой колега. Виж ако нежно дамско носле припари веднага ще усети благоухаен аромат и ще се замечтае с нас да се заиграе. Или това са само наши мечти 😆

И след хигиенизацията следва мизерията на деня. Бах му мамата. Навън се разпира да вали студен, гнусен, мокър сняг. И не стига ами и по земята е мокро. И в целия тоз зимен студ трябва да ходим на майната си за съдебната медицина. Е, хубаво щеше да е да бяхме отишли на нашта си майна, ама трябва в тукашната. В такива моменти обичам градския транспорт. В такава ароматна, топла, притисната обстановка човек за сближава най-лесно с околните. Или поне му прилошава от миризмата на чесън, лук, пот, свински крака, кучешки лиги и всякакви ароматерапии. Но това не е най-важното. По-важното е как си каляваш нервната и имунната система чакайки необратимо загубилия се автобус в следобеното задръстване над половин час в снега и студа. Хубавото беше, че още усещаш. Лошото – че не си усещаш да си чувстваш краката. Ама, че сме дребнави, да не сме за едни крака…

Хубавото на деня бе вечерята. Може би се уляхме. Не, бирата бе малко. Може би се освинихме, ама и на нас не ни е лесно. Академичната среда не прощава никому. Вервайте ми. Ако не у лево.

И един съвет от мен : слушайте мъдрите мисли от народа. Като ти дават – вземай! Като те гонят – бягай. Ама аз нали съм тъп… да се еба…

И в този дух на мисли… прочетете тук. И ми се обадете да решим проблема 😆

И те така.. един клонящ към безкрайност дълъг и тежък ден. Оцеляхме и днес.