Нашествието на идиотите


следсесийно
февруари 29, 2008, 2:27 pm
Filed under: Дъра-бъра

Официално приключи сесията. Успешно. До известна степен. Срязаха ме няколко пъти повече от колкото се реже по време на празничен сюнет в разни другобългарски градове. Все едно. Той живота…

Следват 2 седмици стаж.

И 2 седмици, в които да си почина. И да свърша някое друго полезно занимание, като например :

– да наваксам с турския

– да изгледам „Ало, ало“

– да си оправя музиката и сайта

– да почета малко как се снима

И разни такива. Пък ако изникне нещо допълнително ще се бута сред дневните задачи.



пролетно дразнение
февруари 27, 2008, 3:18 pm
Filed under: Дъра-бъра

Стана тя каквато стана. Навънка пролет пука. Топло слънце вънка грее, хубаво време, а аз „уча“. И от вчера съм раздразнен. Подадох си 2 пъти носа навън през прозореца и ме хвана нещо. Само кихам, смърчам и ми сълзят очите. Бе голяма гадост. Сутринта се събуждам с половин килограм гурели (така ли беше думата?) по очите, а с отварянето на очите текна и носа и почна да се продухва гърлото като кихам. И вместо да се радвам на хубавото време аз рева в нас. Хаха. Те така..

А и друго нещо ме озадачи.

Интересно. За пръв път попадам на такова нещо. След като уинампа не можа да го подкара, ИЕ ми изписа следния проблем. Смесено чувство на кеф и изненада. За пръв път срещам защитен формат. Няма лошо. Сигурно има програми с които мога да хакна тази защита, но пък голяма работа. Пък и става дума за българска група. Предпочитам да си взема сд отколкото да ги свалям от нет-а. Както направих миналата седмица и си взех оригинално сд за 9 лева. И не съжалявам.



Няма Да Се Дам
февруари 21, 2008, 11:47 am
Filed under: Music Mends Broken Mind

Artist : Уикеда
Title : Няма Да Се Дам
Album : …до тук

Пиша тези редове леко обиден, сърдит,
вече не толкова млад човек.
Знам, че съм просто винтче в машината,
а мечтаех да бъда поет. Мечтаех, мечтаех
в пустинята да ида, да стана аскет.
Мечтаех, мечтаех стихове да пиша и прочие.

А ето ме сега във панелните гета,
лутам се във града, лумпен пролетариат.
Чужденецът, пътуващ от никъде за никъде.
Родих се, консумирам, ще умра. Fuck!

Но няма да се дам…

Омръзна ми ужасно, братче, тази песен,
а трябва да напиша още един куплет.
Казваше мама учи счетоводство!
Аз пък мечтаех да стана моряк.
Мечтаех, мечтаех моретата да бродя като Магелан.
Мечтаех, мечтаех като Васко Дагама и прочие.

А ето ме сега като делфин на брега.
Изхвърлен, описан, вмирисанq ненужен товар.
В машинно масло се превърнаха мечтите ми.
Продаден на дребно, обвит в целофан. Fuck!

Но няма да се дам…

Стана малко тъжна, хора, тази песен,
не е радиофонична въобще. Каза продуцента
не ми идва да пляскам с ръце.
А аз пък сънувам цяла нощ, че летя.
Сънувам, сънувам, че птица съм – като чайка летя.
Сънувам, сънувам аз съм Джонатан Ливингстън чайката.

А ето ме сега със прекършени крила.
Бих искал да мога да кажа – Ще продължа.
Това за жалост става само във филмите,
а аз просто герой на някакъв фарс. Fuck!



„Найлон“ парти
февруари 18, 2008, 4:44 pm
Filed under: Дъра-бъра

Дивa wave party нощ, макар и да не слушам такава музика си изкарах чудесно. Дори и повече от чудесно. Имаше фактори които биха способствали за скапване на настроението но се размина. Не мисля много много да се плюнча, защото хубавите неща трудно се описват с думи. Дори добрите писатели трудно се справят. А къде съм аз от тях… Така че.. вечерта бе невероятна, афтърпартито най-доброто евър!

Прибирайки се към нас, около 09.40 сутринта гледам, пуля се, търкам си очите, щипя се – Боже, дали това е възможно- сънувам ли още, пак търкам очите – Не! Не сънувам! Логото на The Offspring – любимата ми група лепнато на задното стъкло на автобус от градския транспорт. Голямо лого. Огромно. Не можех да повярвам. След такава яка вечер да видя такова нещо. Съжалявам само че ми се спеше адски и реакциите ми бяха изгаснали вече и не извадих апарата да го снимам. Но пък ще го издиря 😈



валентинки
февруари 16, 2008, 4:05 am
Filed under: Фото

Минаха празниците. За едни добре, за други зле, за трети 15-ти сутринта бе особено мхмурлиийска, за четвърти особено безпарична и тн. Важното е либов да има. И секс. Нали трябва да се множим. Щото ако не го правим тенденцията е скоро да сме малцинство в собствената ни държава. Както и да е. Животът продължава.

Аз лично бях в компания с приятели. Аз не празнувах нищо, като изключим че подарих на Владко валентинка подпечатана с червило и моите устни, но тава са факти които много много не ви интересуват 🙂

Денят бе хубав, топъл и реших да се разходя да видя какво е настроението на хората. По-скоро „жертвата“ на която исках да попадна бе една много стара баба, която мнго пъти съм я виждал да седи на витринта на някой магазин и да продава рози. Който е от Пловдив съм почти сигурен че ще се сети за коя става дума. Просто исках да я снимам, а и поводът на деня предопределяше, че би била на улицата да изкара някой лев. Уви, не успях. Но за сметка на това хванах няколко други кадъра. Ето как видях празника през обектива си на 14.02.2008 година.

Джакпот! В идеално слънчевото време в този ден си беше направо златна мина да продаваш сърца-балони. Няма лошо. Кое само ми направи кофти впечатление.. Сините бутилки предполагам бяха с кислород. Или въздух. Почти все тая. И така си седяха напечени от не кой знае колко горещото слънце. Но духаше и вятър. И лично видях как една от тези бутилки падна. Слабите ми познания в този миг изкрещяха : Охаа! Бомба! Може и да бъркам. Не знам. Ама дано не стана така някоя приятна изненада. Та да ни изненада с гръм и трясък.

Най-често балони взимаха гимназиални порнозайчета. Или малки духалки. Или пикли. Хаха. Станах груб. Нека. Няма лошо. Та тези тийн кифли незнайно защо бяха решили че с такива атрибути по главата могат да бъдат интересни. Е, успяха. И те спечелиха една майна повече.

Едни опитваха да правят добро впечатление, а някои не бяха заинтересовани…

Други бяха излязи на разходка…

Барабар Петко с мъжете…

Други стояха сами…

А имаше хора, за които бе просто поредният ден…



ай проблемс
февруари 13, 2008, 1:04 am
Filed under: Дъра-бъра

Имам проблем. Медицински. Не бързайте да се радвате, няма да умирам. Още не. Става дума, че напоследък четенето идва повечко и зрението дава „на късо“ от време на време. А това е лошо. Имайки предвид обстоятелствата ще трябва да се лиша за известно време от „удоволствието“ да чета. Странно защо се случва само когато чета хартиен формат. Ахаха. Частът е 00.00, а имам да мина още 9 теми за изпита, който е след 8 часа. Да мина да ги взема или да взема да ги мина?

Слуша ми се музика ама няма. Не и днес. Утре вечер – Масив Атак найт. Ол найт!

И други неща ми се правят ама пак няма. Не и днес. Ама утре… 😈



сутрешно мрънкало
февруари 9, 2008, 11:20 am
Filed under: Дъра-бъра

Сутрин е, още по-малко събота. И ми се спи ужасно. А трябва да уча. Наистина трябва, за съжаление. И куп други задачи трябва да свърша.

И.. така и така съм станал нека кажа какво най-мразя сутрин :

1. Да ставам

2. Да ставам рано

3. Някой да ме събужда без особено важен повод (като спасяването на Земята и човечеството)

4. Някой да ме отвие докато спя

Естествено, като всяко правило си има изключение. Но са изключения! Тази сутрин определено не бе едно от тези изключения.

Хора, моля, проявете милост, оставете ме да се наспя!