Нашествието на идиотите


lost
юни 30, 2008, 7:48 pm
Filed under: Дъра-бъра

За случая един известен герой би казал „Къде сте вий?! Къде съм аз?!“. Ще ви кажа. Няма ме. Няма ме из пространството. В сесия съм. И в други състояния. Днес е понеделник. Остават 3 дена до голямото пътуване. Днес си уредих малко чешки крони. Дори не ме и удриха в курса. Късметлия 🙂

Очаквайте включване за кратки лирически отклонения преди да замина. Да ви трогна малко. Че може да не успея да се върна 😆

И нали знаете, ако не се видим повече, добър ден, добър вечер и лека нощ!



Wonderwall
юни 28, 2008, 11:47 am
Filed under: Music Mends Broken Mind

Artist : Oasis
Title : Wonderwall
Album : What’s The Story Morning Glory

Today is gonna be the day
That they’re gonna throw it back to you
By now you should’ve somehow
Realized what you gotta do
I don’t believe that anybody
Feels the way I do about you now

Backbeat, the word is on the street
That the fire in your heart is out
I’m sure you’ve heard it all before
But you never really had a doubt
I don’t believe that anybody
Feels the way I do about you now

And all the roads we have to walk are winding
And all the lights that lead us there are blinding
There are many things that I would
Like to say to you
But I don’t know how

Because maybe
You’re gonna be the one that saves me
And after all
You’re my wonderwall

Today was gonna be the day
But they’ll never throw it back to you
By now you should’ve somehow
Realized what you’re not to do
I don’t believe that anybody
Feels the way I do about you now

And all the roads that lead you there were winding
And all the lights that light the way are blinding
There are many things that I would like to say to you
But I don’t know how

I said maybe
You’re gonna be the one that saves me
And after all
You’re my wonderwall

I said maybe
You’re gonna be the one that saves me
And after all
You’re my wonderwall

I said maybe
You’re gonna be the one that saves me
You’re gonna be the one that saves me
You’re gonna be the one that saves me



Боровинковият пай
юни 21, 2008, 2:37 pm
Filed under: Дъра-бъра

Всеизвестни са сред приятелите ми кулинарните ми способности. Вчера сътворих още един шедьовър. Боворинков пай.

Главен консултант и пръв помощник – мама.

Но предисторията предшестваща тази вкусотия.

Рецепта от интернет. С доза съмнение дали изобщо ще се получи нещо като краен резултат, ставащо за ядене, пък не дай си боже да се каже „у-ля-ляяяя!“ след като се опита. Но нали така се учи майсторлъка. Основният проблем – боровинките.  Като си има предвид че сме вече средата на 2008-ма и хладилната техника е доста напреднала може да се предполага наличие на боровинки. Чийто сезон хич не е по средата на юни. Ама нали по цяла година има замразени чушки, домати, краставици, ембриони, стволови клетки и всякакви други живи и не толкова живи организми. И боровинки. Ама нъцки. Покрай разправии с документи по полиции и съдилища, задръствания, сахарска жега обикалям аз за боворинки. И питайки хората ме изглеждат сякаш най-безочливо ги моля да им изтръгна някой вътрешен орган, я жизеноважен, я не. Ах, че нагъл.. пита за боровинки. Че къде е виждал той такова.. Никъде. И никъде. И всеки казва къде има. И на всеки му казвам къде вече няма със сигурност. Та сега е времето за антирекламата. Ако търсите боворинки в кваралния магазин – забравете ако не сте направили предварителна поръчка. По-вероятно е да намерите печеливш билет от Държавната лотария. Да, и тя още съществува. За разлика от наличието на боровинки. Ако пък си мислите че в „реномираната“ марка „Била“ ще ви се усмихне щастието жестоко грешите. Ще ви се усмихнат. Ама с насмешка. От там понечих да си купя лимон. Ама и лимон не си взех от там. Ахх как ги мразя тези магазини. Другата голяма верига – Сани. И на тях много им здраве. Освен че имали доооста голям магазин в „мол“-а Гранд нищо друго не можа да ме впечатли. А, да. Гумените крокодили. Които дъвчих в задръстванията и блъскайки си главата във волана къде да намеря боровинки. При други обстоятелства щеше да ми е по-лесно да ида до ХИТ-а в младост където знам че има. Знам 🙂 Но не. Друг търговски гигант – кауфланд. Навсякъде почти политически лозунги възхваляващи магазина си, които критикувах мърморейки си и с някоя друга псувня заради това че се разкарах до другия край на града напразно.  И за съжаление пак Метро спаси положението. Там намерих. Евала. Добре че не търсих животоспасяващо лекарство. А някаква глезотиийка като боровини през юни. И след усиленото търсене се прибрах където бе сътворен. Че даже беше и вкусен. И ако решите да си правите, то го яжте със сладолед. Обстановка и компания – по желание.

Ако решите да правите нещо – правете го с домати. По-достъпни са 😆



юни 20, 2008, 12:30 pm
Filed under: Преглед на печата, Фото

„…нито дявол, нито ангел…“

сн. 7дни спорт



юни 15, 2008, 1:49 am
Filed under: Дъра-бъра, Преглед на печата

Днес имаше мачове от турнира за Каменица Фен купа. В него участваха и мои колеги. По време на техния мач един мъж от другият отбор си счупи крака. Много грозно счупване. Както си снимах, той започна да реве от болка. И чак тогава видях в какво състояние е крака му. Ужасно! 10 минути обяснявах на диспечерката къде се намира стадиона на който се намираме, какви ли не възлови обекти и казах и тя упорито отказваше да разбере къде да прати екип. Добре че случаят не беше от животоспасяваща нужда. За което не съжалявам че я напсувах. 2008 година сме. Ако не дигитална карта, то поне на хартия една карта да им сложат. Джипиеси ако трябва. Тези хора са там за да реагират адекватно и да спасяват хората. А не да ме пита на как се казва пострадалия и на колко е години. Реагираш. После питаш. Искрено се надявам нейн познат да не и звънне за да съобщи за инцидент.. много ще съжалява от собствената си простота. Както и да е. Линейката пристигна след 10-15 минути. Няма и задръствания по това време. И болницата е на по-малко от километър.

И само за сведение държа да отбележа, че на същото място където повиках линейката дадох и като координати на таксиметрова фирма. Таксито дойде след 3 минути.

И ако си мислите, че това е единичен случай на ПРОФЕСИОНАЛНА НЕМЪРЛИВОСТ, за което се носи наказателна отговорност, то вижте днес какво се е случило :



Rise And Fall, Rage And Grace!!!
юни 9, 2008, 9:58 pm
Filed under: Нощни приказки, Music Mends Broken Mind

Световната премиера! Албумът на годината. Както и на последните 5 които го чаках. Вече е на компа. Както и на телефона. Със същият онзи свиреп китарен звук. Със същата онази енергия. Със същия онзи дух за свобода.

Беше дълго чакане. Изтормозващо. Една нова песен. 3 стари записани, но неиздадени и никакви признаци за нещо ново. Но чакането приключи. В момента в главата е чорба. Слушам „A lot like me“ – Offspring и пиано ? Да, да! Да да ама не. Точно така. И звучи фантастично. Дори не мога да го опиша. За това няма и да се мъча.

„Rise And Fall, Rage And Grace“, 8-мият студиен албум на The Offspring е вече тук. Намерете си го сами. В продължение на няколко месеца сам си го търсих, така че сега е ваш ред 😛

Aaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaa!!!!!!!!



Билетът!
юни 4, 2008, 3:02 pm
Filed under: Фото, Music Mends Broken Mind

Ето го и него! Вече е в ръцете ми. Честит ми рожден ден! 🙂