Нашествието на идиотите


пинг понг
август 18, 2010, 4:00 pm
Filed under: Дъра-бъра

Така. Петък 13-ти е, рано сутрин. Минаваме през дупка, нарязвам 2 гуми, кривя 2 джанти.

Почвам да лазя по нервите на институции.

Пъвро е застрахователя „Каско“. Там се мусят, чудят се как така от КАТ били написали протокола за ПТП, те не писали за такива неща. Ясно им е, че заради него трябва да платят. Ясно е и че не искат. Мрънкат, усукват, ма то било попълнено невярно, нещо си. Дават документ за заведена щета. Още няма яснота оттук нататък какво за колко ще оценят и кога ще си платят.

Община Асеновград, на чийто път става ПТП-то са като ощипани. Говорят, бръщолевят в паниката само и само да не им сервирам на тях жалбата. Не стига, че жалба ами и обезщетение искам. И те не щат да дадат. Викат „идете си при застрахователя, те ще съдят този, който поддържа пътя, така или иначе този път не е наш, на НАПИ е“.

Застрахователите от ГО пък отвръщат със също толкова силния форхент „ние нямаме отношение, те са тъпи, искат да ви излъжат, отивайте при „Каското“. И те гледат да се изсулят.

Още в НАПИ не съм ходил. Очаквам там да ме изпратят при арменския поп.

И така. Вампири-кръводарители няма. Всеки иска, ама не дава.

Най-лошото, за тях, е че знам как работят и ще им правя яко гъзобрък. Ако не си получа обезщетението ще се задоволя с правото ми на гражданин да пиша жалби – колкото си поискам и до когото си поискам.



message to…
август 15, 2010, 7:43 pm
Filed under: Music Mends Broken Mind

Съобщението до управителите, съдържателите, онези, които пускат музика и се мислят за Ди-жеи на клуб „Ноу Сенс“.

И второ съобщение до същите изброени горе лица.



първо беше пънк
август 12, 2010, 5:06 pm
Filed under: Music Mends Broken Mind

Само един единствен път съм си губил портфейла. Беше отдавна, още бях ученик. В него имах 15 лева, които пестях, за да си купя дискове с музика. И по стечение на обстоятелствата същия ден правих планове да си купя дискове, когато загубих портфейла си. Намерих си го, разбира се без парите.

И както винаги в магазина за дискове хубавата какичка-продавачка ни пускаше каквото си поискаме да чуем. Предложи ми тогава да си взема албум на „Tool“, аз отказах. Казах й „много е сектантско“. Тя каза „да, такова е, ама е много яко“. Въпреки това, майче си взех диск на System of a down.

А сега само Tool са ми в главата и само тях слушам…