Нашествието на идиотите

Вървя в тъмното и слушам Масив Атак. Сложил съм си качулката на главата. Затварям очи и се понасям в музиката. Ръмещите капчици дъжд падащи по лицето ми са доказателство, че това не е сън. Усещам нейният парфюм около мен… Съзнанието ми напуска тялото и отлита в облаците щастие. Това ме кара да сияя. Да сияя от щастие…

Какво стана ли? Ами… каквото и да е станало, хубавото е, че стана. Запазвам подробностите за себе си. 🙂 Дори и с риск да бъда оплют.

Ще си направя малка ваканция от АМВР. И без това скуката е повече от пясъка в Африка. Там всичко е наред. Само от време на време нямаме вода, интернет, пари… Иначе всичко е наред. Почти не се намира за какво да се оплакваме. Дори като се замисля, всичко е на психическа основа. Можем и без гореописаните неща. 

Дори и през есента Пловдив е красив. Дори и тогава. Почти винаги. Особено ако има с кого да гледаш красотата. Сега има. И това ме радва. Може би ще успея малко да отпусна парата. Ще имам за какво да мисля и няма да се затварям в дупката, където живея. Хахаха току що се сетих, че интернета не ми е плащан и може да го съкратят.. лекичко. Няма значение. Не ми е на главата това. За няколко дена попадам на интересни хора. На едни им се иска да са на моите години, на други им е чудно що за хора са, подобни мене хора. От моята гледна точка не е кой знае какво нито да си на 20, нито да си полицай, макар че все още не съм такъв. Все още. Но пък осъзнавам, че Академията е една подробност в живота ми. Не бива да я свързвам с каквото и да било. Тя е нещо като занималня и убиец на време. Трябва да се разграничавам иначе ще заприличам на плужек. Паразит.

Времето беше хубаво. Беше. Сега не е толкова хубаво. Облачно, сякаш всеки момент ще завали. Обичам го това време, но точно сега ми се иска да бъде поне с 10°С по-топло. Ама все пак е края на Октомври(30.10). Утре предполагам ще си пусна документите за книжката и ще си я взема след около 2-3 седмици. Яхууу!!!! Искам да покарам. Кара ми се. Въпреки нещата, които стават по пътищата. Нещо неописуемо. Кръв се лее по тези пътища. А, да. И моята щеше да се разлее, но пак отървах кожата за едната бройка. Понякога и аз самият се плаша от нещата, които правя. Кога ли ще ми дойде акъла в главата и ще спра да ги правя?! Силно се надявам да е скоро, за да не пострада друг…

И съм разсеян. Всички влюбени са разсеяни….

Неделя сутрин, няма шкембе-чорба, а избори. Пародия на избори. Подиграват се с хората. Но и ние ще се подиграем с тях. Не е луд този, който яде баницата, а този – който му я дава. Дейба майка му и баир дейба…

Вчера си взех шофьорския изпит. Уау! И така, след месец ще мога сам да си карам колата из града… юхуууу. Най-много ме радва фака, че вече когато съм изпушил ще мога да ходя някъде из околностите на града да търся душевен мир. Това най-много ми трябваше. Сега вече е на 98% изпълнена програмата.

Вчера също бях на екстремна разходка. Отидохме със Павел и Златко до Марково с байковете. Верно, че не се уморих кой знае колко, но пак си имаше натоварване. След като качихме конкратното място дойде ред на есктремното спускане. Ухаааа… бешее размазващо яко. Бях забравил колко е била мощна тази пътека. Напълних си душата направо. А Павел трупа опит за занаята му – гумаджийството. Смени 2 гуми, 3-та нямаше и се прибра до тях с мойто колело-ветеран от екстремизма. Горкото.. какво ли му е и на него когато се спускам по някоя пътека…

Имам чувството на раздвоение. Искам едно, не го искам. Прави ми се едно, не искам да го правя. Лигава работа. Трябва да свърши скоро този момент. Не може да не знам какво искам. Не че не може, но не трябва.

Време за закуска, след което ще дадем своя вот за човекът, който ще ни оправи – в двата смисъла на думите!

Странно е как хората си менят отношението според дадени критерии. Странно е, че го правят по най-грозния лицемерен начин. И после дори ехидния смях по техен адрес не върви. Тъпо е. Тъпо е хората да се правят на интересни.

Утре (събота, 21.10.2006) съм на шофьорски изпит. Надявам се да го вземе. Стига да съм спокоен, ще го взема. Когато съм спокоен зад волана съм уверен в себе си. Дано утре също да е така. Все пак става дума за каране в рамките на 5-10 минути. Какво толкова ?! Само на пръв поглед. Ще се разбере. Изстрдана е вече тази книжка. Писна ми да се занимавам с глупости. Искам спкойствие. Искам нещо да ме държи на земята, а не да витая из облаците като спътник извън строя.

Относно нещата които усещам и чувствам… продължавам да съм несигурен в тяхното значение. Още малко време ми е необходимо.

очите ми се затварят сами, а съм спал 3 часа следобяд… тялото ми е уморено. психически. лека нощ и прекрасни сънища!

Вече имам нет и в София. Малко е стресиращо, но пък комфортно. Утре вече ще има и вид стаята… Нещата се нареждат както трябва.

Обзет съм от едно странно, познато чувство. Дали наистина е това ???

Това е Павел.

Това също е Павел.

Кротък. Понякога непоносим. По-често забавен. Малко спада към албанския тип реотани. Но само понякога. Също така понякога го наричам каруцар. И не случайно. Прави снимки. Снимки, които по-голяма част от тях не ми харесват, за разлика от на сестра му. Павелчо се подава лесно на мании. Мога да го зарибя с какво ли не. Понякога е инат и си знае неговото си. Той или яде, или спи, или е на компа. Би казал, че Бай Брадър не е съгласен с мен. И би ме изплющял. Не само би, но и ще го направи. Какъвто и да е, това е Павката и точка по въпроса. Не подлежи на коменар и съмнения. До второ нареждане!

Хубаво е сред природата. Дори в градски условия. Дори и с нейните отрицателни елементи(миризми зловонни). Забавлявах се искрено. Беше ми добре. Чувствах се добре. Това е добре 🙂

Оправих си и колелото. Странно, баш на тази дата.. Петък 13-ти. Уж фатален ден. Не и за мен. Започна рано денят с много енергия, най-накрая се подстругах. Алелуя! Погалих малък черен пор. Хубавичък беше. Пробвах колелото. Не е добре. По-точно не е на добре. Много движи и предвиждам интересни моменти в близкото бъдеще. Ако мога ще ги описвам 🙂 Ама само ако мога..

Та в този нефатален ден за мен, не липсваха емоци.. Хубав ден.. макар и петък 13-ти…

Измъкнах се от София. Къде правилно, къде неправилно – няма значение. Стоя си предимно вкъщи. Слушам си музика, гледам филми, радвам се на домашния уют. Може да се каже, че си почивам. Времето е сиво. Някак си недружелюбно. Може би не иска никой да излиза навън в това време. И кара хората да си стоят у тях. Не ми се седи в нас, нямам настроение и за излизане. А ми се излиза. Странно ми е. Уж депресарското време ми харесва, а нямам желание да излезна. Може би няма никого из града. Е, не. Сигурно има, но.. не знам. Рядко ще имам възможността да си бъда вкъщи през седмицата за толкова време и толкова рядко да излизам. Трудно ми е да го повярвам, но факт. Чувствам се безполезен така. Дразня се. Дразня се на себе си. Така да бездействам. Чак гадно ми става. Мамка му! Трябва да си оправя и мп3плейъра, щото полудявам без музика. Дори мисля, че имам батерии, а не мога да го ползвам. Аргггг.. Чудя се с какво да се занимавам. Кара ми се кола. Но след последният път.. много много избягвам да си ги мисля тези неща. За едната бройка отървах доста разправии.

Гледах филма „Хулиганите от Зелената Улица“ или поне си мисля, че така му е заглавието на филма. Доста добро филмче. Хареса ми. Въпреки, че се отнася за онази част от обществото, която най-много ненавиждам – футболните хулигани. Добро попадение. От доста време не бях гледал хубав филм. Зарадва ме.

Ето малко снимки.

Почна се пак новата учебна година.  По-добре от очакваното, но все тая. Започнахме и с настаняването в новата стая. По-добре е от миналата година. Може би имаме най-хубавата стаичка. Сега въпросът е да си я направим нашият дом, с домашният уют и топлина. Тъпото е само, че става дума пак за същите хора, същите приказки, все същото… мразя го това.

В понеделник бях на най-убийствения купон, на който съм бил. Беше.. жестоко! Намерих си и десет(10) лева на земята в Студентси град. Нещо.. като да намериш габърче в житна нива. Хаха две поредни вечери и пътувах с един и същ таксиметров шофьор. При условие че има над 10000 таксита в София… не съм ли нацелил бонуса?

И общо взето това е интересната част от София. Бях в Пловдив. Няколко момичета ме гледаха странно усмихнати 🙂 Супер! Ахаха. Сестра ми взе книжка. Евала, кака! Човека прецака, книжка взе ти! Запознах се с доста интересни хора. Също е супер. Взех си още един компютър за софията. Дано да успея само да му подкарам интернет по-скоро и на него и ще бъде мнооого доволно.

Не се подстригах, а трябваше. Нищо. Другия път. Бях и в Найлона. Вън валеше, вътре валеше, настроението беше на 6.

И сега пак трябва за софия да заминавам. Ужаст, брат ми!