Нашествието на идиотите


сияние
октомври 31, 2006, 12:55 am
Filed under: Нощни приказки

Вървя в тъмното и слушам Масив Атак. Сложил съм си качулката на главата. Затварям очи и се понасям в музиката. Ръмещите капчици дъжд падащи по лицето ми са доказателство, че това не е сън. Усещам нейният парфюм около мен… Съзнанието ми напуска тялото и отлита в облаците щастие. Това ме кара да сияя. Да сияя от щастие…



хепи уикенд
октомври 30, 2006, 4:51 pm
Filed under: Дъра-бъра

Какво стана ли? Ами… каквото и да е станало, хубавото е, че стана. Запазвам подробностите за себе си. 🙂 Дори и с риск да бъда оплют.

Ще си направя малка ваканция от АМВР. И без това скуката е повече от пясъка в Африка. Там всичко е наред. Само от време на време нямаме вода, интернет, пари… Иначе всичко е наред. Почти не се намира за какво да се оплакваме. Дори като се замисля, всичко е на психическа основа. Можем и без гореописаните неща. 

Дори и през есента Пловдив е красив. Дори и тогава. Почти винаги. Особено ако има с кого да гледаш красотата. Сега има. И това ме радва. Може би ще успея малко да отпусна парата. Ще имам за какво да мисля и няма да се затварям в дупката, където живея. Хахаха току що се сетих, че интернета не ми е плащан и може да го съкратят.. лекичко. Няма значение. Не ми е на главата това. За няколко дена попадам на интересни хора. На едни им се иска да са на моите години, на други им е чудно що за хора са, подобни мене хора. От моята гледна точка не е кой знае какво нито да си на 20, нито да си полицай, макар че все още не съм такъв. Все още. Но пък осъзнавам, че Академията е една подробност в живота ми. Не бива да я свързвам с каквото и да било. Тя е нещо като занималня и убиец на време. Трябва да се разграничавам иначе ще заприличам на плужек. Паразит.

Времето беше хубаво. Беше. Сега не е толкова хубаво. Облачно, сякаш всеки момент ще завали. Обичам го това време, но точно сега ми се иска да бъде поне с 10°С по-топло. Ама все пак е края на Октомври(30.10). Утре предполагам ще си пусна документите за книжката и ще си я взема след около 2-3 седмици. Яхууу!!!! Искам да покарам. Кара ми се. Въпреки нещата, които стават по пътищата. Нещо неописуемо. Кръв се лее по тези пътища. А, да. И моята щеше да се разлее, но пак отървах кожата за едната бройка. Понякога и аз самият се плаша от нещата, които правя. Кога ли ще ми дойде акъла в главата и ще спра да ги правя?! Силно се надявам да е скоро, за да не пострада друг…

И съм разсеян. Всички влюбени са разсеяни….



За Бога братя, не гласувайте!
октомври 28, 2006, 2:16 am
Filed under: Дъра-бъра

Неделя сутрин, няма шкембе-чорба, а избори. Пародия на избори. Подиграват се с хората. Но и ние ще се подиграем с тях. Не е луд този, който яде баницата, а този – който му я дава. Дейба майка му и баир дейба…

Вчера си взех шофьорския изпит. Уау! И така, след месец ще мога сам да си карам колата из града… юхуууу. Най-много ме радва фака, че вече когато съм изпушил ще мога да ходя някъде из околностите на града да търся душевен мир. Това най-много ми трябваше. Сега вече е на 98% изпълнена програмата.

Вчера също бях на екстремна разходка. Отидохме със Павел и Златко до Марково с байковете. Верно, че не се уморих кой знае колко, но пак си имаше натоварване. След като качихме конкратното място дойде ред на есктремното спускане. Ухаааа… бешее размазващо яко. Бях забравил колко е била мощна тази пътека. Напълних си душата направо. А Павел трупа опит за занаята му – гумаджийството. Смени 2 гуми, 3-та нямаше и се прибра до тях с мойто колело-ветеран от екстремизма. Горкото.. какво ли му е и на него когато се спускам по някоя пътека…

Имам чувството на раздвоение. Искам едно, не го искам. Прави ми се едно, не искам да го правя. Лигава работа. Трябва да свърши скоро този момент. Не може да не знам какво искам. Не че не може, но не трябва.

Време за закуска, след което ще дадем своя вот за човекът, който ще ни оправи – в двата смисъла на думите!



лека нощ!
октомври 20, 2006, 11:49 pm
Filed under: Нощни приказки

Странно е как хората си менят отношението според дадени критерии. Странно е, че го правят по най-грозния лицемерен начин. И после дори ехидния смях по техен адрес не върви. Тъпо е. Тъпо е хората да се правят на интересни.

Утре (събота, 21.10.2006) съм на шофьорски изпит. Надявам се да го вземе. Стига да съм спокоен, ще го взема. Когато съм спокоен зад волана съм уверен в себе си. Дано утре също да е така. Все пак става дума за каране в рамките на 5-10 минути. Какво толкова ?! Само на пръв поглед. Ще се разбере. Изстрдана е вече тази книжка. Писна ми да се занимавам с глупости. Искам спкойствие. Искам нещо да ме държи на земята, а не да витая из облаците като спътник извън строя.

Относно нещата които усещам и чувствам… продължавам да съм несигурен в тяхното значение. Още малко време ми е необходимо.

очите ми се затварят сами, а съм спал 3 часа следобяд… тялото ми е уморено. психически. лека нощ и прекрасни сънища!



Пловдив
октомври 18, 2006, 10:44 pm
Filed under: Фото

 



светлина в тунела
октомври 17, 2006, 1:00 am
Filed under: Дъра-бъра

Вече имам нет и в София. Малко е стресиращо, но пък комфортно. Утре вече ще има и вид стаята… Нещата се нареждат както трябва.

Обзет съм от едно странно, познато чувство. Дали наистина е това ???



Павел
октомври 15, 2006, 2:33 am
Filed under: Фото

Това е Павел.

Това също е Павел.

Кротък. Понякога непоносим. По-често забавен. Малко спада към албанския тип реотани. Но само понякога. Също така понякога го наричам каруцар. И не случайно. Прави снимки. Снимки, които по-голяма част от тях не ми харесват, за разлика от на сестра му. Павелчо се подава лесно на мании. Мога да го зарибя с какво ли не. Понякога е инат и си знае неговото си. Той или яде, или спи, или е на компа. Би казал, че Бай Брадър не е съгласен с мен. И би ме изплющял. Не само би, но и ще го направи. Какъвто и да е, това е Павката и точка по въпроса. Не подлежи на коменар и съмнения. До второ нареждане!