Нашествието на идиотите

Апфъъъ… много работа много чудо. Чак ми идва да си легна рано рано.

Работата с хора се оказва изключително трудна задача. Всеки си гледа собствената проблематичност и не си дава сметка що за проблеми съществуват. Чак ми се схваща гърлото като гледам за какви неща става въпрос – син бие баща си за имот, хора с психически проблеми са бреме за роднините, хора не могат да развиват инвестициите си заради лошата обстановка в квартала. Не е лесно.

Днес се опита да повали сняг. Остана си с опита.

Сутринта един дядо ми се изсмя. Не. Изсмя се зад гърба ми, сам си се смееше. Рано рано започна да се криви денят. Имах и спор с кондукторка от градския транспорт. Въпреки молбите и да сляза аз не слязох. И тя реши че трябва да спомене, че съм бил с хъс – „то си личи, че от сега ви избират с хъс“. Не знам какво имаше предвид. Не ме и интересува. Точно пък сега си бях изцяло в правата – изпълнявах служебни разпореждания. За справки – чл.209 ЗМВР. Мислех си за института „отказ за съдействие на полицейски орган“. В РПУ-то пък се случи точно такъв случай, споменаха нещо от порядъка на 200 лева. Интересно.

Утре пак заминавам за София. Ще прекарам 2 вечери в интимна обстановка сам със себе си 😀 Може да си спретна и вечеря на свещи. Защо не. Ахаха. Ако има какво да ям въобще. Хъъъ.. и пътувания с БДз-то по тия студове.. йес. От малък си мечтая за това.

И имам голяма уста. Мамка му! Много говоря. А уж не го правя. Блааа!

Сестра ми започна да преподава на ученици от 5-ти клас. Дала им за домашна работа да продължат една приказка. Какви ли не неща прочетох. Та пиянски истории, та гражеби, та жени, та насилие. И всички истории завършваха с „и заживяли щастливо“. Бедните деца.. все още в техните приказки има хепи енд.. Колко ще бъдат разочаровани, когато разберат, че ендът е предимно енд. И в малко случаи хепи.

Аз съм кош за емоционален боклук…

И нека не създавам впечетлението, че съм черноглед. Денят има и Добрата новина. Iron Maiden Live In Sofia. Не слушам Айрън Мейдън. Имат една песен подобна на Кроуфиш 😀 Но пък ще е зверски концертът, за това ще ида заради самото музикално събитие. И Депеш Мод не слушам, но бях. Така и тази година. На рожденния ми ден. Честит рожден ден!

скрито послание // автор влад./Турция,2005 г.

Нова седмица, нов късмет, все същите глупости. Започвам да се забавлявам много сериозно в тази полиция. Весело ми е, чувствам се добре в компанията на тези полицаи. Има какво да науча от тях. А защо не и те от мен.

Реши се проблема на колата. Това е добре. Наистина вече трябва много да внимавам. Хлъц.. няма кинти

Ужасно много ми се спи , за това приключвам.

Само да отбележа – в предния пост съм заимствал от друг блог, по най-подлия начин.

пс.  – Обичам Те!

       – Password Incorrect

Да, точно така. Неделя сутрин рулз! Това ми напомня за изображението на една линия и един камък, които си казват един на друг : You Rock! You Rule! Оригинално измислено. Тази неделя започна отново с прекалено ранното събуждане. Но пък бе приятно – Top 10 At 10 – punk-rock. Хубава класация. Доста мене познати групи. Все любими: Less Than Jake, Bad Religion, Rancid, The Clash, NoFX, blink 182, The Ramones, The Offspring, Sex Pistols, Green Day. Моята класация би изглеждала почти същата.

И изглежда всичко интересно за деня приключи. Отново гадната апатия към всичко заобикалящо. Привечер имах и остри болки в стомаха. Слава богу минаха след неколкочасово гърчене. За убиването на болката ползвах и специалните бонбончета, като остана само едно-едничко в металната кутийка, да напомня за хубавото време. И два белега на ръката. Белези от зъби. Женски зъби.

Успях да измисля какво трябва да бъде сменено в сайта ми. Заемам се да го променям. Между другото сайта на Ванката с неговите гъбарски истории набира скорост. Момчето се чуди по цял ден къде да спамне форумите 😀  Евала, Ванка! Така се става спамер!

И уинампа явно се пристрасти към Пластик Бо. щом сам постоянно започна да си ги пуска.

Казват Гугъл знаел всичко.. да, да! Колкото и Данчо ще си изплати кредитите в следващите му два живота.

Резултат от търсенето за <<малко любов>>
Няма намерени файлове

://

Проспаното време е загубено време. Другия вариант е, че от сън полза няма. Е, в такъв случай аз съм най-големият нещастник на този свят щом по такъв начин губя времето си. Време, което хора биха дали всичко да имат.. а аз го проспивам.. Съдба! Какво иначе да правя? Това ми остана –  да спя. И явно не спя както трябва, понеже е научно доказано, че от сън се хубавее. Аз съм дефектен сънен резултат.

Бях на концерт. За съжаление, едва ли не. Eternal Fear, Ivory Twylight и Hell No. Интересът ми бе за първата група, в която свири мой колега. Другите групи съм ги слушал само като име, вече за съжаление и като саунд. Още ме боли главата. Няколко пъти съм си казвал на такива „експериментални“ концерти да не ходя ама като съм си роден тъп, тъп ще си и умра. Белким по-бързо го направя…

Търси се добро настроение. Цената е без значение. Важно е качеството. Не искам много, малко но пък от сърце. Не ми трябва много. Искам малко добро настроение…

Щях сега да съм на концерт на Уике-да, да! Грънци. Залата където е за лайв изпълнения в глуба беше празна. Ужасия! Как може при такава реклама да се случи нещо подобно. Та дори и 5-левовия вход не би ме спрял, въпреки сериозната финансова криза и 20-левовия заем, който взех от майка ми. И за капак на всичко през днешния ден ми сервираха празната сцена. Майка му стара. Втори работен ден. Край на седмицата. Не е лесно по цял ден да седиш. Искам да се наспя като мазен пор.

Днес щях да катастрофирам. Ясен го коментира с „Еми, крайно време ти е“. Само да отбележа, че на 21.02 станаха 3 месеца откакто имам книжка. Смятам, че има още време докато направя птп ако изобщо направя.

Не е лесно да работиш с хора. Всякакви луди. Дори другата седмица ще се срещна с мои луди познати, които ни разиграваха по време на предния стаж през Септемви 2006-та. Мъка, мъка.

Добре че свършва и панаирното изложение, че пак градът беше задръстен като селска вада от автомобили. Истинско чудо е как успявам да се измъквам от адските задръствания мазно-мазно.

Явно съм доста поуморен, щом снощи заспах по време на късните новини по бТВ. И още повече, че се събудих наспан в 04.25 сутринта. И след това трудно заспах. Интересно наистина. Отива 12 часа, пак ми е сънено, нямам намерение да осъмвам днес, имам нужда от здрав сън. Пък и сънувах пак разни глупости…

Утре смятам да се отдам на малко творчество 😀 пък ще видим какво ще се получи.

Вчера сбъднах детската си мечта, а предполагам и на много други момчета. Возих се в истинска полицейска кола 😀

Много яко! Чувството е страхотно. Поне за човек, който още не е на 100% в системата. Всеки се съобразява и гледа да стои на страна, а не да те псува и да ти се прави на мъж. Хахаха. Край на селските тарикатски номера. А като слезнеш от колата хората те гледат по друг начин. С респект. И въпреки непредставителния ми външен вид пак гледат с други очи.

Изкарах пак филмов маратон – „From Hell“ с Джони Деп, „Catche Me If You Can“ с Леонардо ДиКаприо и Том Хенкс, „Me, Myself And Irene“ с Джим Кери. Това са филмите с добри отзиви. В негативния списък попадна „I, Robot“. Язък. Казваха, че е хубав. Сега се опитвам да видя и „Влад“, но той май ще остане в „недооценен“.

Днес бе напрегнат ден в 03 РПУ. Цял предиобяд се занимавахме с едно хулиганче, което в крайна сметка отнесе съд по бързата процедура, колкото и да не му се вярваше. За пръв път влезнах в съда по дело. Макар и от този тип. Протече за 10-ина минути. С глоба от 100 лева. Като изключим нервите и ядовете беше много забавно. Тези полицаи ме пълнят с простотии. Чак не се тръгва като ми кажат да си тръгвам.

пс. Полицията не бие, тя респектира!

Твърде хубаво, за да бъде истина. Чисто и просто като къпан полицай. Така поне аз определям нещата. Естествено, че винаги когато започваш да виждаш слънчеви лъчи ще се появи облак, винаги когато излезнеш без яке – ще задуха, винаги когато се усмихнещ – нещо ще те разплаче…

Писна ми. Мамка му. fuCk! – както бих казал преди време, не че и сега не бих го казал със същия хъс и злоба (на 4 млрд. смъртоносни микроба).  Вчера се чувствах перфектно, макар и физически скапан, днес съм в супер отвртатително настроение. Или просто такова липсва.

Ден първи в полицията. Първи гаври. Чудят се на кого да ме пратят, че най-малко да ме виждат и да им се пречкам. Тъпотия. Апфффф.. илюзиите за един прекрасен месец в Пловдив почват да миришат.

МАМКА МУ!

Какво е неделя, та ден за почивка – нещо такова се пееше в една стара песен на НЛО. Имам я на плоча. Всъщност имам 2 плочи на НЛО, с които съм израстнал – Ежедневие и На Мач В Лондон. Ех времена…

Денят не тръгна по особено приятен начин – легнах си без настроение, докато търсех нещо походящо по телевизията да заспя попаднах на клипа на Why Don’t You Get A Job? на The Offspring – любимците ми по Сити ТВ. Странно. По тази миризлива телезивия да пуснат клип на Офспринг ?! Както и да е, заспах без особено проблеми. Те дойдоха със събуждането. Телефонът ми беше рядко активен рано сутрин. Наложи да се обяснявам как да се конвертира аудио диск по телефона докато спя, мъчех се да разчета смс-и с размазан поглед и куп обаждания. Сив ден. Облачно време. Решихме че ще се пързаляме с найлони – най-накрая. Докато чакахме последните приготовления за пързалката получих две нови песни на Пластик Бо., които изслушах почти до наизустяване. Ама така ще е, като са яки. Разкъсаха облачното небе в душата ми. В крайна сметка заминахме за хижа Здравец в 15.50. Бяхме горе около 16.40 и си тръгнахме в 18.00. Стояхме малко но пък се разцепихме от кеф. Няма такова удоволствие. Е, малко се понатъртихме, но няма как. Като сме само по найлон ще е така. За другия път намерих шейна и ще стане още по-голяма мазалка 😀 В началото ни беше срам, но магарето срам няма, тъй че се понамокрихме с чиста съвест. Като се прибрахме в Пловдив се забавлявахме олигофренската като просто бутахме пасатора на полигона. Колко било забавно да буташ кола оставане на свободна скорост 😀 Хубав ден. Посмях се доста. И се поизморих също така. А утре съм на стаж в полицията. Ух.. една хубава неделя, която не може да се сравнява с петък вечер…..

Всяка сутрин слънцето изгравя. Едни стават рано, други по-рано, трети не стават до първи петли. Измиват се, закусват, пият небрежно задължителното кафе и бягат кой по работа, кой по задачи, кой на майната си. По цял ден сме сред хора, общуваме, говорим, гледаме се в очите, правим си някакви жестове, мимики…  И така ден след ден, година след година. И не си даваме сметка за времето прекарано с тези хора. Какво ни прави по-щастливи при разговорите за снощния мач или поредната гореща новина. Спират те на улицата, питат те колко е часа, отговаряш и продължаваш. Но  времето отделено за тези хора не струва. Механично направено, без съдържание. Емоционално празно. Подарявайки време на някого значи много повече. Означава да отдадеш цялата си душа и сърце. Влагаш всичките си положителни емоции, с цел да времето да бъде приятно. А никой не знае, кога ще е краят на неговото време. И именно тези моменти на неопределимо щастие за безценни. Дори да си ВИП в най-голямата швейцарска банка, да ти издадат ако ще диамантена кредитна карта няма да можеш да си позволиш това време. Време, през което сякаш времето е спряло. Време, което искаш да връщаш отново и отново, да го изживяваш, да му се наслаждаваш, да му се радваш. Казват, че щастието трае няколко мига, част от секундата. Та това време е изградено от такива мигове. Тик-так, тик-так, тик-так… времето си тече безспирно. Парите си летят. И вместо излишни глупави подаръци можем да подарим по малко време за специалните хора – време, което не може да се купи. Тик-так, тик-так…..

3-ти пост за един ден. Или съм много объркан, или не знам какво да пиша…