Нашествието на идиотите

Село Тъжа е неголямо село, намиращо се в централна България, между Калофер и Казанлък, свито в полите на Стара Планина. Наши близки живеят там и с удоволствие ходя там, дори и за часове. За щастие се откри възможност наскоро да скочим пак до там за малко. Макар и не особено голямо селото има доста магазини. Хората си седят пред тях и си пийват аперитива след работен ден, а покрай тях децата си играят. Прави ми впчеатление, че липсва дистанция с циганите. Явно там са култивирани. Децата си играят заедно и не им личи да имат някакви проблеми с това. По улиците нямаше много хора и общо взето нямаше кой знае какво да
снимам. Да отбележа, че и аз искам такъв двор…

Галерия от с. Тъжа

Най-отговорно заявявам, че влаковете на БДЖ горят.

Хванахме следобедният влак от Пловдив за Бургас. Влакът с който редовно се прибирах от София. Не беше пълен, което беше единственото хубаво нещо. И за пръв път ми се случиха странни неща.

Първото бе една циганка. Стара, дебела. Естествено, носеше си портмонето в пазвата. Но интересното бе когато извади от чантата си доста изпомачкана и овехтяла от времето и употребата книга. Новият завет. Яко, а? Направо си беше знамение, след което дойде и апокалипсиса.

А дали беше по-късно или по-рано не знам, но влакът се запали. По-скоро беше локомотивът. Горяха някакви кабели от единия двигател към нещо си. Нямам представа колко сериозно беше положението, но след като изразходихме 2 пожарогасителя машинистът реши, че всичко е ок и продължихме. И стигнахме до Бургас със същия локомотив. Интересно ми е, какво щеше да е оправданието ако след като тръгнахме се беше запалило по-сериозно? Тогава кой с какво ли щеше да се оправдава.

Така….

Промених малко положението тука. Скоро ще го направя както ми се иска, ако не успея – както си беше до сега.

Ще опиша ходенето до с. Тъжа, Хасовица и Ухловицата.

В близките дни ме чака много четене и престой в Поморие и околностите.

И между другото през това време…

Къде от яд, къде от тъпотия и скука, къде от нещо друго си обръснах брадата. Няма я вече.

И друг резултат, до който достигнах е, че моят любим приятел сър Исак е бил прав за гравитацията. Няма измукване от нея. И, че от люлеещ се стол се пада.