Нашествието на идиотите

Планини, поляни и паланки се пълнят рано от зори. Леснодостъпните хижи отдавна са надули Пепа Секса и Тони Стораро и дебели чичковци се хвалят кой кого бил ебал и щял да ебе. Нищо че пострадалата страна не знае. Просто е съботното чревоугодничество.

Реката си тече. Слънце грее, дъжд вали. Скара църка, сланина се топи.

Това му остана на народа. Събота да се поглези със печен салам, макар и ГМО.

Пловдивчани си имат Родопи, кореняци софиянци – Витоша, баш софиЯнци и баш баш столичани си имат села по провинцията.

И бла бла. Бира, ракия и следобеден скандал с жената. И рев от децата.

какво му трябва повече на човек от балкански реализъм

хайде на слънце.

датата е 27 февруари. Времето е ужасно – къде мъгла, къде вали, почти навсякъде вали. От време на време излиза и вятър и направо се чудиш с какъв якъл си тръгнал да гледаш кукери. Това беше и причината да ходим в Ямбол. Напук на всичко компанията ни пък беше супер.

Преди самия Ямбол имаше ужасна мъгла, оттам и започна силният дъжд. И така продължи почти целия ден. Мокро, мокро, мокро. Въпреки дъжда и полюшващия вятър имаше хора. Много хора с чадъри. Ужасно много и ужасни чадъри.

Имаше и много състави, които се подкрепяха кой с каквото намери за добре и за затоплящо.

Какви са вЧепетленията :

– в Ямбол мирише здраво на соца. Още има дух на отминалото. Ще задуха и там вятъра на промяната.

– Ямбол има МОЛ. Макар и в събота, макар и на центъра няма добре рекламирано хубаво заведение, където да хапнеш, но има МОЛ. И то си е типично ямболски МОЛ

– и места за бързо хранене нямаше, които да ти привличат лигите и апетита.

– индустриалната зона е ужасна.

– има исторически музей, който ако не знаеш, че е музей няма да разбереш какво има в сградата.

И общо взето заради лошото време Ямбол не успя да ни впечатли с нещо особено.