За съжаление, сайт, на който имам пълно доверие ме разочарова. Току що хванах в издънка vremeto.v.bg. А колко му имах доверие, особено когато предстоеше пътуване или ходене някъде…
Това е от сайта на метеоролозите отпреди около половин час.
Я, слънчево време.
В Нюз.бг прогнозата е следната:
Слънце грее, дъжд вали …
А ето реално времето какво е навън:
Имаше един синоптик – Минчо Празников. Той даваше ей такива прогнози. Ще вали, но няма да вали.
А за тази новина просто не искам да оставам коментар.
БДЗ!!! И не на последно място братя сърби! 😆
Действието се развива някъде около 2 часа през нощта, в тоалетната. Интересно място за екшън, нали? Та.. минавам аз през тоалетната по нужда, нали човешчинка си е все пак, и нещо мърда до кофата с боклук. Плъх! – викам си. В следващите части от секундата мисля откъде ще се вземе плъх в тоалетната. Някаква огромна инсекта? Да, бе.. то верно че има вид хлебарки като за мръвка в хамбургер ама.. И точно в този момент, на фона на бяла стена се разстели черна сянка. Не. Не беше сянката. Беше самия той. Батман! Точно така. Черният герой се беше напъхал в тоалетната ми. И ме свари със свалени гащи. Мръсникът! Не знам откъде се е напъхал този прилеп в тоалетната, но бая ме стресна. Видях, че не е особено добър в пълзенето и реших да го хвана. Сметнах, че някакви вълнени ръкавици са по-добър вариант от медицинските. И когато понечех да го хвана, малката гад се озъби, разцвили се и ме захапа. Ахх, ти малко, черно педерастче!!! Първия рунд бе за него. 👿 Взех пластмасова кутия и сега малката черна гад спи. Ако не умре до сутринта ще гледам да го снимам като хората, да му видите малката черна злобна физиономия.
Хубаво, нямам желание да му правя каквото и да било, ама защо му беше на малкия педал да ме хапе не мога да разбера.
пс. очаквайте снимки
Народ, който не си уважава историята – няма бъдеще. Това са го казали много по-умни от мен хора, склонен съм да им вярвам. То бива бива ама тва вече на нищо не прилича. Снимката е от днес, 18-ти август, 2007-а година в гр. Пазарджик.
😆 Уж съм кандидатствал с история, княз с такова име не знам. Сигурно е някакъв пазарджишки владетел, крепостен феодал.
Интересно ми е само едно. Това е улица, в близост до центъра на областен град. За туристи е много смело да говоря, че минават от там, но все пак.. хората, направили тази табела какви са? Индианци? Индийци? Или чисти цигани? Риторичен въпрос, разбира се. Но поне хората живущи в този блок, нямат ли срам. Или.. те са от Пазарджик. Приемам всякакви абсурди, но такава гавра с българската история не е приемлива. За това задрасквам Пазарджик от картата си. 👿
Filed under: Дъра-бъра
Бесен съм. И това е. Някой трябва да го отнесе. Or the fat lady gets it! Yeah! The fat lady gets it! 👿
Живеем в държава, в която няма правен ред. Правосъдието се налага от по-силния или от тези, които са повече. Другояче казано – обичайно право. Всеки си прави каквото иска. Малко на анархия ми мирише. Ама съвсееем малко. Няма смисъл да си задавам риторични въпроси, защото това не е нормално – всеки да си прави каквото си поиска. Ще дам малко примери с фотоси за това как разни хора обичат да решават проблемите си. 😈 Междувременно ще дебна с макаровия ако някой ми паркира на мястото.
😀 Шедьовър!
Освен да ви предупредя да внимавате на всеки метър, някой да не реши да се саморазправя с вас за нещо. Каквото и да било то. 😆
*или иначе казано sunday – денят, в който имаше всичко, друго само не и sun.
Станах рано. Много рано. Не са много дните, в които да се събудя по времето, когато трябва да изгрее слънцето. Даже направо си липсват такива. И рано сутрин бяха размити илюзиите за една слънчева и топла неделя. Всъщност, те си бяха размити още от четвъртък-петък, когато съобщиха, че уикендът ще бъде дъждовен, пороен, наводняващ и тн. В този ред на мисли се дразня, че въпреки съобщението, което се оказа доста вярно никой не взе мерки и отново има човешки жертви, метериални щети и пак ще се крадат пари. Все едно. Та сутрешната гледка, която ме посрещна бе следната :
Въобще страхотен ден. Дойдоха да ме вземат Илиян и Ася, тези които организират скокове с бънджи. Оказа се, че само аз съм желаещият за скок в това гадно време, но вече бях решил и нямаше връщане назад. След пороен дъжд времето се поуспоки малко и валеше, колкото да мокри. Харесаха ми мост, близо до Клисура, от който да скоча и започнаха да сглобяват лебедката.
Ето как изглеждаше гледката зад мантинелата.
😆 Няма да казвам какво си мислех докато гледах надолу.
След като ме вързаха дойде време и за самия скок. Не скочих веднага, но все пак ми трябваше малко време да преборя страха си от крачката в нищото.
Самия клип от скока можете да видите тук.
Беше мокро. Ужасно мокро. Но въпреки всичко настроението бе добро, бладодарение на Илиян и Ася. След скока се стоплихме с по една супа в може би централния ресторант на село Розино. Супата беше вкусна и 3-те филии хляб, които поръчахме бяха големи колкото 1/3 от един нрмален хляб, което е похвално.
За „десерт“ искахме да се топнем в някой горещ, минерален, закрит басейн в Баня или Хисар. Уви, ударихме на камък, в случая на хладки басейни. В крайна сметка се прибрах в Пловдив със записан успешен първи бънджи скок, макар и без басейн след това. Един прекрасен дъждовен ден.
Единственото нещо, което ми липсваше през този ден бе Слънцето. Моето Слънце.
Опитвам се да намеря думите с които да опиша колко е голяма омразата ми към този, както и към предният ден. Не е възможно толкова мизерия да се е побрала в рамките само на няколко дена. Ааааууу. И като се започна с тея компютри… за пръв път, откакто се занимавам с компове (около 10 години) имам проблем, който не мога да реша, дори с чужда помощ. Просто не става и не става. Мамка му, как е възможно. Или просто не го водя на правилният „специалист“. Знам ли. Може пък на Спас.Офф баща му да го оправи. С големия чук. С който изчуква смачканите автомобили 😆
Изпушиха ми кондензаторите на захранването. И замириса. На хубави спомени от часовете по практика, в които с Антон и неговия огромен поялник, с който съм способен да запоя далекопроводен кабел, обичахме да правим именно това – да горим елементи. И миризмата на изпукал полупроводников елемент ми е позната. Пък и е неприятно да ми смърди стаята на „изпушило“. Та се наложи да се смени. И оттам тръгна всичко. Компа отказа да приеме няколко захранвания, сред които дори маркови и далеч по-скъпоструващи от първото. Да, беше му първото захранване. Отказвайки да „запали“ компа, се запалиха моите, както и на бачо Киро нервите. Не може един комп да прави така. Намерихме захранване, което му се видя угодно. Но пък отказа да запалва от първия път. Колкто и странно да звучи – включвам си компа с рестарт 😀 Ах…. и сега.. и антивирусната не иска да ми тръгне за да чекна вирусното състояние. И малкия комп не иска да хване локалната мрежа, която опитвам да направя. Съответно и втората лан-ка ми се ебава. Просто е денят перфектен.
Научих да свиря една песен на китарата. Евала! От гадост и депресия хванах китарата и докато не бърках вече не само струните, но и пръстите си не я оставих. И се получи. Не е някое соло, а елементарна песничка на Gorillaz. И съм доволен от себе си по този повод. За пръв път успявам да изсвиря нещо на тая китара, различно от предизвикващи мигрена и желание са масово самоубийство струнна какафония. Жалко, че нямаше кой да ми се наслаждава.
Цяла вечер слушам Gorillaz и се наслаждавам на самотната студена вечер.
Но нека погледнем и от веселата страна на живота, през „обектива“ ми.
😆 😆 😆 Всички сме чували за грабровските котки без опашки, но аз за пръв път имах възможността да видя такава котка. ОТВРАТИТЕЛНО Е!!!
😆 На тва му се вика „храни куче да те лае“ 😀 В зависимост от начина на прочит, да те разстреля. Но това е поредното доказателство за абсурдизма на хубавата ни страна. Идиотите да се бяха усетили каква просотия ще излезне от иначе хубавото им начинание. Нищо, нека смях става.
😈
Filed under: Преглед на печата
И ловец си, и рибар си, ама ей ся тряя да ти ебат мамата проста.
Интересно ми е сега да си запее края на прословутия си рефрен : На закона мамата ебал съм.
Хубав занаят е хванал тоз сиганин. Доходоносен. Ма не е за всички. Бас държа че конкуренти са го издали.
Filed under: Дъра-бъра
Да! Скърби! Народния ти отбор се орезили. За пореден път. Отново осра името ти. Как можаха! И как сме онзи адвокат, приличащ досущ на бай Ганьо да приказва така.. смех! Отбора на народа! Или отбора на глупаците. Това е Левски – срам за името, което носят, както и за България.
Срам я! Ахах смешници. Говедата пак осраха говадарника. Има Господ. Дори и да не е българин. С жена съдийка Левски отново не можа да победи смешен отбор. Защо? Защото те самите са смешен отбор. Ще гледаме сеир след седмица.
До скоро в страницата на Мтел вървеше една анкета свързана с ФК Лефски.
Аз не разбрах само дали това са 25 гола, които Левски получи за участитето си в Шампионската лига. Бройката беше приблизителна 😆
Нашествието на идиотите 