Нашествието на идиотите


моето изкуство
август 28, 2007, 7:27 pm
Filed under: Дъра-бъра, Фото

Днес порисувах. Хахаха. Ето какво нарисувах.

😆



разочарование
август 26, 2007, 12:46 pm
Filed under: Преглед на печата, Фото

За съжаление, сайт, на който имам пълно доверие ме разочарова. Току що хванах в издънка vremeto.v.bg. А колко му имах доверие, особено когато предстоеше пътуване или ходене някъде…

Това е от сайта на метеоролозите отпреди около половин час.

Я, слънчево време.

В Нюз.бг прогнозата е следната:

Слънце грее, дъжд вали …

А ето реално времето какво е навън:

Имаше един синоптик – Минчо Празников. Той даваше ей такива прогнози. Ще вали, но няма да вали.

А за тази новина просто не искам да оставам коментар.

БДЗ!!! И не на последно място братя сърби! 😆



среднощен екшън
август 24, 2007, 2:28 am
Filed under: Дъра-бъра, Нощни приказки

Действието се развива някъде около 2 часа през нощта, в тоалетната. Интересно място за екшън, нали? Та.. минавам аз през тоалетната по нужда, нали човешчинка си е все пак, и нещо мърда до кофата с боклук. Плъх! – викам си. В следващите части от секундата мисля откъде ще се вземе плъх в тоалетната. Някаква огромна инсекта? Да, бе.. то верно че има вид хлебарки като за мръвка в хамбургер ама.. И точно в този момент, на фона на бяла стена се разстели черна сянка. Не. Не беше сянката. Беше самия той. Батман! Точно така. Черният герой се беше напъхал в тоалетната ми. И ме свари със свалени гащи. Мръсникът! Не знам откъде се е напъхал този прилеп в тоалетната, но бая ме стресна. Видях, че не е особено добър в пълзенето и реших да го хвана. Сметнах, че някакви вълнени ръкавици са по-добър вариант от медицинските. И когато понечех да го хвана, малката гад се озъби, разцвили се и ме захапа. Ахх, ти малко, черно педерастче!!! Първия рунд бе за него. 👿 Взех пластмасова кутия и сега малката черна гад спи. Ако не умре до сутринта ще гледам да го снимам като хората, да му видите малката черна злобна физиономия.

Хубаво, нямам желание да му правя каквото и да било, ама защо му беше на малкия педал да ме хапе не мога да разбера.

пс. очаквайте снимки



поредната кАлтура
август 18, 2007, 1:30 pm
Filed under: Дъра-бъра, Фото

Народ, който не си уважава историята – няма бъдеще. Това са го казали много по-умни от мен хора, склонен съм да им вярвам. То бива бива ама тва вече на нищо не прилича. Снимката е от днес, 18-ти август, 2007-а година в гр. Пазарджик.

😆 Уж съм кандидатствал с история, княз с такова име не знам. Сигурно е някакъв пазарджишки владетел, крепостен феодал.

Интересно ми е само едно. Това е улица, в близост до центъра на областен град. За туристи е много смело да говоря, че минават от там, но все пак.. хората, направили тази табела какви са? Индианци? Индийци? Или чисти цигани? Риторичен въпрос, разбира се. Но поне хората живущи в този блок, нямат ли срам. Или.. те са от Пазарджик. Приемам всякакви абсурди, но такава гавра с българската история не е приемлива. За това задрасквам Пазарджик от картата си. 👿



бяс
август 15, 2007, 2:07 pm
Filed under: Дъра-бъра

Бесен съм. И това е. Някой трябва да го отнесе. Or the fat lady gets it! Yeah! The fat lady gets it! 👿



обичайно право
август 8, 2007, 8:06 pm
Filed under: Дъра-бъра, Преглед на печата, Фото

Живеем в държава, в която няма правен ред. Правосъдието се налага от по-силния или от тези, които са повече. Другояче казано – обичайно право. Всеки си прави каквото иска. Малко на анархия ми мирише. Ама съвсееем малко. Няма смисъл да си задавам риторични въпроси, защото това не е нормално – всеки да си прави каквото си поиска. Ще дам малко примери с фотоси за това как разни хора обичат да решават проблемите си. 😈 Междувременно ще дебна с макаровия ако някой ми паркира на мястото.

😀 Шедьовър!

Освен да ви предупредя да внимавате на всеки метър, някой да не реши да се саморазправя с вас за нещо. Каквото и да било то. 😆



sunless day*
август 8, 2007, 7:10 pm
Filed under: Дъра-бъра, Фото

*или иначе казано sunday – денят, в който имаше всичко, друго само не и sun.

Станах рано. Много рано. Не са много дните, в които да се събудя по времето, когато трябва да изгрее слънцето. Даже направо си липсват такива. И рано сутрин бяха размити илюзиите за една слънчева и топла неделя. Всъщност, те си бяха размити още от четвъртък-петък, когато съобщиха, че уикендът ще бъде дъждовен, пороен, наводняващ и тн. В този ред на мисли се дразня, че въпреки съобщението, което се оказа доста вярно никой не взе мерки и отново има човешки жертви, метериални щети и пак ще се крадат пари. Все едно. Та сутрешната гледка, която ме посрещна бе следната :

Въобще страхотен ден. Дойдоха да ме вземат Илиян и Ася, тези които организират скокове с бънджи. Оказа се, че само аз съм желаещият за скок в това гадно време, но вече бях решил и нямаше връщане назад. След пороен дъжд времето се поуспоки малко и валеше, колкото да мокри. Харесаха ми мост, близо до Клисура, от който да скоча и започнаха да сглобяват лебедката.

Ето как изглеждаше гледката зад мантинелата.

😆 Няма да казвам какво си мислех докато гледах надолу.

След като ме вързаха дойде време и за самия скок. Не скочих веднага, но все пак ми трябваше малко време да преборя страха си от крачката в нищото.

 

Самия клип от скока можете да видите тук.

Беше мокро. Ужасно мокро. Но въпреки всичко настроението бе добро, бладодарение на Илиян и Ася. След скока се стоплихме с по една супа в може би централния ресторант на село Розино. Супата беше вкусна и 3-те филии хляб, които поръчахме бяха големи колкото 1/3 от един нрмален хляб, което е похвално.

За „десерт“ искахме да се топнем в някой горещ, минерален, закрит басейн в Баня или Хисар. Уви, ударихме на камък, в случая на хладки басейни. В крайна сметка се прибрах в Пловдив със записан успешен първи бънджи скок, макар и без басейн след това. Един прекрасен дъждовен ден.

Единственото нещо, което ми липсваше през този ден бе Слънцето. Моето Слънце.