Filed under: Нощни приказки
Часът е 2 след полунощ на 31 декември 2006-та година. Последният ден на 2006-та година. Утрешният ден е исторически. Тъй де… за тази дата ще изпитват бъдещите учители по история. Уж ще е по-добре като България е член на Обединена Европа. Не знам, лично аз нямам мнение. Някак си европейското е на заден план в очите ми. Очакват се големи празненства. Големи очаквание, големи надежди. Но има една приказка, че големите планове най-шумно се развалят.
Гледах два страхотни филма днес – „Шоуто на Труман“ и „Изкуплението Шоушенк“. Едни от най-великите. И един не чак толкова велик, но от него също извадих мъдри мисли – „Гринч“.
Напът са да отминат най-чаканите празници за годината. И само след 2 седмици няма да остане спомен от тях. Не са важни подаръците, които сме получили за Коледа, а е важно да бъдем заедно. С хората, които ни обичат и подкрепят. С хората, които топлят сърцата ни. Само след 20 часа домът ми ще бъде празен. Може би в синхрон с душата ми. И тя е празна. Но пък очите са ми пълни със сълзи. Виждам луната през прозореца. Въпреки че няма пълнолуние, свети ярко в тъмното небе.
Отминава една, смело мога да кажа, гадна година за мен. Тежка. Неприятна. Малко са хубавите неща, които ще запомня от 2006-та година, годината в която направих 20 години. Силно се надявам 2007-а да бъде по-различна. Надявам се да ми донесе малкото, което ми трябва за да бъда истински щастлив. През 2006-та година посетих болници и лекари, колкото никога накуп през живота ми. Дано през следващата година ходенето по лекари бъде прецедент. През годината не бях особено добър към сестра си, тя заслужава по-добро отношение. Опитвам да помагам максимално на родителите ми. Приятелите са най-ценното ми. Времето с тях е незаменимо. Пожелавам си нататък през годините връзката ни да става все по-силна и да продължаваме да се разбираме с по един поглед и половин дума. Е, за някои трябват няколко погледа и елементарни обяснения, за да стане ясно, но не може и без това 😀
Още една изминала година. Още един календар отива в прашната колекция.
Нека слънцето бди над нас, всички!
Нищо добро не умира!!!
Часът е 02.27 ам , 31/12/2006. Аз съм Владо. Това беше. За 2006-та. Край.
Вашият коментар so far
Вашият коментар
Нашествието на идиотите 